Как да направите подов сифон за душ под плочките: ръководство за изграждане и монтаж

Когато самостоятелно обзавеждаме хигиенните помещения във вилата, в къщата, в апартамента, най-често се стремим не да спестим, а да променим пространството според личните изисквания. Затова често избираме не готови предложения, а поставяме трап за душ в пода под плочка и изграждаме уникална душева кабина. При цялото желание да постигнем идеален резултат, не всички от нас знаят как се изпълнява тази работа. Съгласни ли сте?

Ще споделим с вас всички тънкости и нюанси на устройството на душа без обикновен поддон и стандартни конструкции. Ще ви разкажем за видовете санитарни трапове, ориентирите за техния избор и материалите, необходими за осъществяване на идеята.

В представената от нас статия има всички отговори на въпросите на самостоятелните майстори и на поръчителите на услугите на бригада строители. Подробно е описан процесът на самостоятелно изграждане на душа. Схемите, снимките и видеоподборката значително ще улеснят запознаването с информацията.

Разновидности на траповете, техните особености и различия

Сливните устройства от този тип се различават външно, по вътрешно устройство и по височина. Декоративните решетки са единствената видима част и, разбира се, първо оценяваме тяхната форма, а тя може да бъде кръгла и овална, квадратна и правоъгълна, във форма на триъгълник или дълъг лоток.

Решетките за трапове се изработват от различни материали. Най-здравата, качествена и достъпна по цена е от матирана или полирана неръждаема стомана. Използва се също закалено стъкло, хром, месинг. По-малко дълготрайна, но пък евтина е пластмасовата. Пластмасата ще изслужи уговорения срок, но в сравнение със същата неръждаема стомана ще изглежда твърде бедно.

Отвореният душ без поддон визуално прави банята по-просторна. В помещение със стандартен размер оптималното му разположение е в ъгъла

Решетката обикновено се избира, разчитайки на собствения вкус… Но по-основно и обективно трябва да се вгледаме в разнообразието на траповете в зависимост от типа на водоприемното устройство. Класификацията тук е следната:

• Точкови. Представляват малка по площ водоприемна фуния, покрита с решетка. Могат да се монтират на всяко място: в центъра, в който и да е от ъглите, директно под душевата глава и т.н.;
• Линейни. Водоприемната част се изпълнява под формата на улей, по аналогия покрит с решетка. Монтират ги както покрай стените на кабината, така и в центъра на душа.

Най-мощни по обем на приеманата отпадна вода са линейните трапове. Те се регулират по дължина, тяхната пропускателна способност лесно се изчислява в съответствие с разхода на вода. Незаменими са в душове, където едновременно се мият няколко души, и при използване на съвременни лейки в стил «тропически дъжд».

Трап под формата на улей може да бъде разположен както в центъра или до стената, така и на входа. В този случай освен основната функция, той изпълнява и втора — създава на пода влажна зона от безбариерен тип.

В комплекта на душевия трап влизат следните основни елементи:

• корпус (пластмасов, стоманен, чугунен);
• сменна декоративна решетка (лицева панел) и сито за улавяне на коси и други отпадъци под нея — и двете части стоят отгоре върху корпуса на трапа, опирайки се на него;
• водоприемна фуния с елементи за херметизация (хидроизолираща мембрана и притискащ стоманен фланец за закрепване);
• сифон;
• извеждащ патрубок в долната част, през който водата отива в канализацията.

Сега за материала, от който е изработен самият трап. Чугун се монтира изключително в промишлени обекти, в обществени басейни, бани. Минуси: сложен монтаж поради тежкото тегло. Плюсове: здравина, повишена пропускателна способност.

Неръждаема стомана — материал, удовлетворяващ изискванията за помещения със строги санитарно-хигиенни норми (болници, детски градини, столове). Стоманените изделия лесно се почистват и поддържат в ред.

В домашни условия напълно може да се използва пластмаса, изборът на материал не е толкова важен, макар че неръждаемата стомана, разбира се, е за предпочитане. Тя е антикорозионна, дълготрайна, надеждна.

И накрая, вземаме предвид при избора на трап неговата височина, която варира в границите 55-180 мм. От това зависи колко нивото на пода трябва да се повдигне. Не си струва да се стремим да минимизираме тази характеристика, тъй като при високите трапове пропускателната способност е по-добра.

Трапът е сложна конструкция. Той осигурява не само отток на отработената вода, но и нейното филтриране от отпадъци, херметизация на свързващата зона, защита от канализационни миризми, достъп до дренажната система за ревизия.

Промишлеността произвежда модели с регулируема височина на гърловината, те могат без проблем да се настроят спрямо съществуващата дебелина на замазката. Съвременните модели на душеви трапове са проектирани за температура на водата до +80-85 °С, решетките издържат тегло до 300 и повече килограма.

Устройство на сифона и изходящия патрубок

Предназначението на сифона е да предотвратява проникването на неприятни миризми от канализационните тръби в банята. Тази функция се изпълнява от хидрозатвора, разположен вътре в сифона. Но ако не се ползва редовно душът, водосточната тръба постепенно изсъхва и миризмите започват да просмукват.

В този случай отточната система трябва да се оборудва не само с хидро-, но и със „сух“ затвор. Нейната надеждност многократно ще се повиши, тъй като в трапа със „сух“ затвор има няколко клапи, които блокират оттока под собствената си тежест. Клапите се отварят от потока на отточната вода, а след това отново се затварят.

В необитаеми студени помещения траповете трябва да бъдат оборудвани още и с механичен затвор, който не замръзва на студено и има специален водоотвеждащ пръстен. Ако настъпи разкъсване на хидроизолацията, водата се връща в оттока през отворите в този пръстен.

Трапът трябва да се вгради в вече съществуващия под. Ако няма такава възможност, ще се наложи подът да се повдигне, т.е. да се изгради нещо като подиум.

Траповете за душ се различават също по сечението на канализационната тръба, към която се свързват. Те имат вертикален или хоризонтален изходящ патрубок. Диаметрите на патрубка и канализационния тръбопровод трябва да съответстват един на друг.

Ако оттокът е вертикален, то сечението ще бъде 110 мм. Такъв вариант подхожда за селски къщи и вили, канализацията в този случай се свързва отдолу.

Вторият вариант, при който свързването с канализационната тръба е странично (хоризонтално), се счита за по-универсален, а за апартаменти в многоетажни сгради — единствено възможен. За битови цели в този случай е достатъчен диаметър от 40-50 мм.

Основни критерии за избор на трап

Тъй като отточните трапове се отличават с разнообразие на асортимента, има смисъл да се изброят на кои параметри и в каква последователност трябва да се акцентира.

Първа стъпка — определяме дали изходът към канализацията ще бъде насочен хоризонтално или вертикално. Трап с хоризонтално разположен изходящ патрубок има по-малка височина и се прилага, ако има ограничение по дебелината на замазката.

Устройство с вертикален изход може да се свърже само с канализационна тръба, разположена достатъчно ниско.

Втора стъпка — избор на пропускателна способност на трапа. По тази характеристика „вилицата“ е от 0,4 до 2,0 л/секунда. Колкото по-голям е диаметърът на изходящия патрубок, толкова по-висока е пропускателната способност на трапа.

При наличието на хидрозатвор просмукването на въздух от канализацията в помещението е блокирано благодарение на водната тапа. Водата постоянно се намира в долния извив, запълвайки напълно вътрешното пространство.

Трета стъпка — избираме между хидрозатвор и „сух“ затвор. Решението зависи от това колко често ще се използва душ кабината.

Хидрозатворът предполага постоянно наличие на известно количество вода в трапа, а «сухият» затвор ще предпази от неприятни миризми и при пресъхване на водоотвеждащия канал. Той ще бъде полезен не само в случаите, когато душът се включва рядко, но и при вграждане на трапа в «топъл под».

С водата клапите на затвора са в повдигнато състояние. Когато няма вода, клапите са спуснати и затварят отвора на тръбата, като не пропускат канализационните газове.

И едва на четвъртата стъпка идва ред на външния вид на трапа — по-точно, на неговата външна част (отточната решетка). Важно е тя да се съчетава хармонично с общия дизайн на помещението, размера и цвета на плочките.

Петата стъпка — накрая мислим дали си струва да закупим по-евтин нерегулируем по височина трап или е по-добре да доплатим за регулируем модел. Акуратността на монтажа, разделянето на монтажните операции на мръсни и чисти, високата точност на съединяването с нивото на подовата плочка — това са предимствата на регулируемите по височина трапове.

Монтажна инструкция стъпка по стъпка

Ако къщата само се строи, не възникват никакви усложнения относно това как да се направи оттокът в душа. Бетонният монолит на пода позволява да се монтира вертикален канализационен отвод. А в апартамент в многоетажна сграда дебелината на замазката не е достатъчна дори за изграждане на хоризонтален отвод, затова нивото на пода ще трябва да се повдигне с 10-15 см.

А в експлоатираните къщи първо трябва да се премахне напълно старото покритие и да се почисти отломките. На оголената основа трябва да остане само канализационната тръба. Най-вероятно тя е чугунена и срокът ѝ на експлоатация отдавна е изтекъл. Най-добре е такава тръба да се замени с нова пластмасова, в която ще бъде изведен патрубокът от трапа.

Подът прилича на слоест пирог. Той се състои от няколко слоя замазка и хидроизолация. Допълнително може да се постави топлоизолация. Желателно е плочката, покриваща пода отгоре, да бъде с ефект против подхлъзване.

#1. Подбор на инструменти и материали за работа

Монтажът на трапа се осъществява едновременно с изграждането на влагоустойчивото подово покритие. Исхождайки от това, трябва да се подготвят инструментите.

За полагане на замазка, например, ще са необходими кофи, лопатка (или миксер) за смесване на разтвора, мистрии, шпакли и ренде за нанасянето му върху основата и изравняване. За демонтаж на съществуващия под — перфоратор (ударна бормашина), длето, чук.

Ще е необходим и следният инструмент:

• ролетка, лазерен нивелир, нож, линия, винкел;
• плочкорези;
• комплект ключове и отвертки;
• клещи за рязане;
• пила-лобзик и пр.

Списък на необходимите материали (количеството му зависи от площта на пода):

• суха цименто-пясъчна смес (ЦПС) за замазка (от изчисление 5 кг на 1 кв. метър);
• керамзитобетон, пенобетон за облекчаване на долния слой на замазката (с цел да се намали натоварването върху подовите конструкции);
• пенополистирол на листове за топлоизолация (с дебелина 50 мм);
• хидроизолационна мембрана (демпферна лента);
• уплътнителна мастика (с разход 3 кг на 1 м³);
• изопласт;
• лепило за плочки (разход до 5 кг на 1 кв. метър);
• фуга за шевове, силиконова паста-уплътнител.

И най-важното: трап в пълен комплект (с крепежни елементи и пр.), пластмасови тръби, керамични подови плочки.

#2. Подготовка на основата за устройство на трапа

Етап 1 — прокарване на отвеждащата тръба към канализацията. Отвеждащата тръба на трапа врязваме в канализацията с необходимото ниво на наклон (2 см трябва да се падат на погонен метър) и заливаме контура на съединението с паста-уплътнител. При необходимост обединяваме оттока от душа с други оттоци — от кухнята, пералнята.

За да се осигури ефективно отвеждане на отпадъчните води, дължината на отвеждащата тръба трябва да бъде колкото е възможно по-къса и да няма извивки. Уверете се, че наклонът на тръбата към канализацията е достатъчен (2%).

Етап 2 — изчисляване на височината на замазката (предварителна разчертаване). Изпълняваме следните действия:

• поставяме нивелира така, че да показва оста на отвеждащата тръба към канализацията;
• настройваме трапа на 1,5 см над отвеждащата тръба (ориентираме се по осите);
• преместваме лъча на височината на решетката на трапа;
• добавяме дебелината на решетката и още 1-1,5 см за височината на наклона за нормално оттичане на водата (от изчисление 1 см на погонен метър);
• от линията, обозначаваща височината на монтиране на решетката, нагоре отлагаме допълнителната височина и преместваме лъча на нивелира на новата отметка.

Остава да отбележим с молив или маркер проекцията на лъча върху стената – това е височината, на която трябва да се повдигне пода в душ кабината.

Етап 3 — подготовка на основата. На този етап правим груба замазка:

• почистваме пода, запълваме пукнатини, отстраняваме повреди и неравности;
• като се има предвид, че в основната замазка ще бъде положен пенополистирол с дебелина 5 см, а самата замазка не може да бъде по-малка от 3 см, отлагаме на стената от маркировката (вж. предходната точка) надолу 8 см и получаваме нова маркировка — това е горният ръб на грубата замазка;
• изливаме замазката — за намаляване на теглото и натоварването върху подовите конструкции се използва лек бетон (пенобетон, керамзитобетон) или пеноблокове, закрепени с армираща мрежа и циментово-пясъчна заливка с дебелина 3 см.

По протежение на стените поставяме демпферна лента за създаване на „плаващ“ ефект и защита на замазката от евентуално напукване. Сушим замазката според строителните норми не по-малко от 14 дни, ако в оборудваното помещение се поддържа температурен режим не по-нисък от стабилни +20º.

Етап 4 — хидроизолационна обработка. Използваме намазваща хидроизолация — битумна или друга уплътняваща мастика. Нанасяме я с четка на няколко слоя по цялата повърхност с припокриване по стените. Внимателно намазваме ъглите и съединенията на стените с пода — местата с най-голяма вероятност за разпространение на плесен и гъбички.

Хидроизолацията няма да позволи наводняване с вода на долните етажи и мазето, ще предпази от размножаване на патогенни микроорганизми, поява на прекомерна влажност, неприятни миризми

Мастиката образува еластичен водоустойчив филм. За повишаване на надеждността може да се залепят всички съединения с ролков хидроизолационен материал, като се обхване височина до 25-30 см, а отгоре да се намаже с още един слой мастика. Обработката с хидроизолация трябва да се повтори по-късно няколко пъти с нарастване на слоевете на пода. Прочетете по-нататък как правилно да извършите хидроизолация под плочките в банята.

Етап 5 — избор на място за поставяне на трапа. Експериментираме с разположението на плочките и избираме място за трапа така, че общият вид на пода да изглежда естетически. Дренажната декоративна решетка трябва да бъде разположена симетрично спрямо плочките и междуплочковите фуги.

Добре би било да се премахне една плочка и на нейно място да се монтира точков отток. Ако плочката е едра, трапът се поставя на съединението на два/три/четири елемента. Ъгловите и линейните трапове също се препоръчва да се съвместяват с цели плочки, като по възможност се избягва ненужно рязане.

#3. Монтаж и изграждане на топлоизолация

Етап 6 — монтаж на трапа. Сглобяваме корпуса на трапа, закрепваме го, вкарваме изходящата тръба, разположена в долната част, в отводната канализационна тръба.

Етап 7 — създаване на топлоизолационен слой. Разрязваме листовете от пенополистирол на парчета. Строго подравняваме линиите на рязане според контурите на наличните канализационни компоненти, поставяме пенополистирола на пода. Благодарение на топлоизолиращите свойства пенополистиролът ще предотвратява загубата на топлина в стените.

Екструдираният пенополистирол се отличава с добри топлоизолационни характеристики, устойчивост на водопоглъщане. С този изолатор се съчетава всяка хидроизолация, освен битумни мастики, в състава на които има органични разтворители

По периметъра също е необходима демпферна лента, но по-добре да се нареже ръчно от същия материал, само с по-малка дебелина (3 см). Съединенията между парчетата пенополистирол се залепват с тиксо, за да не прониква студът от бетона отдолу.

#4. Устройство на подовата замазка

Етап 8 — изливане на втория слой замазка и оформяне на наклона на пода. Покриваме изолацията с армираща мрежа. Монтираме летви-«маяци», за да обозначим наклона към оттичането. Специални стандартни летви могат да се купят в магазина или да се направят самостоятелно от дърво.

Ако имате късмет с избора на модел, в комплекта с трапа може да откриете набор от водещи летви с променяща се по дължина дебелина (същите «маяци»). Сглобени заедно, те представляват рамка, която улеснява изливането на замазка с наклон към отвор за отвеждане.

След като поставите «маяците» и проверите всички измервания, излейте пода с обикновен разтвор от цимент и пясък в съотношение 3-4 части пясък към 1 част цимент. Замазката трябва да покрие изцяло отводнителното устройство. Открит остава само фланецът. Стремим се да получим възможно най-изравнена повърхност, като наклонът се прави по 1 см на линеен метър.

За да се оформи наклон «на плик», повърхността условно се разделя на 4 части чрез разрези, като всяка част се накланя към трапа, разположен в центъра на пода.

Най-лесно е да се направи наклон към трап-улей, разположен по протежение на стената, тъй като той е насочен в една посока. При точков трап, намиращ се в центъра, наклонът на пода трябва да се направи от четири страни, което технически е много по-трудно. След завършване на работата, сушете замазката 3-4 дни.

Етап 9 — хидроизолационна обработка. Поставяме върху изсъхналата замазка хидроизолационна подложка (лист изопласт). Изрязваме отвор, извеждаме през него фланеца навън и го закрепваме с винтове по краищата. Залепяме изопласта към повърхността, като нагряваме задната му страна с поялна лампа. Отново намазваме ъглите и местата на съединяване на пода със стените с уплътнителна мастика.

#5. Изпълнение на финалните работи

Етап 10 — сглобяване на трапа. Поставяме сифона в корпуса на трапа, пробваме декоративната решетка, като под нея поставяме гумен уплътнителен пръстен.

Етап 11 — изливане на третия слой замазка. Временно сваляме решетката от трапа и покриваме отвора с парче хидроизолационен материал, за да не замърсим вътрешността на трапа. Правим последната замазка аналогично на предходната. При това оставяме малък резерв по височина, с който нивото на пода може да се повдигне на финалната стъпка при полагането на плочките. Този резерв е равен на дебелината на плочката плюс 1-2 мм (допуск за лепилния слой).

Последното сушене е най-продължително. Замазката трябва да отлежи, за което са необходими средно 25-28 дни, но е по-добре да се изчака пълен цикъл от 43 дни. При това трябва да се поддържа умерена влажност (през първите дни редовно да се навлажнява повърхността), температура +20-22 °C, както и помещението да се предпазва от течение и пряка слънчева светлина.

Тайната на правилния геометричен чертеж: 1) от периметъра към трапа симетрично се опъват шнурове; 2) при залепването на всяка плочка се следи нейните ръбове да са успоредни на страната на периметъра или да съответстват на вектора, зададен от шнура.

Етап 12 — полагане на плочки. Полагаме плочките в посока от трапа към стените, като използваме лепило за плочки и ги подрязваме внимателно на нужните места. Оставяме да съхне 1-2 дни.

На този монтаж на душен трап накрая завършва. Остава да се затрият междуплочковите фуги с водоустойчиви фугиращи материали.

Изводи и полезно видео по темата

Вътрешно устройство на трапа за душ (на примера на трап-лотка):

Монтаж на душен трап:

Полагане на плочки в душовия поддон с наклон:

В заключение може да се каже, че оттокът в пода на банята е практична и оригинална идея. Популярността на отворените душови кабинки се обяснява не само с модерния им дизайн, но и с удобството. Единственото, което плаши мнозина, е рискът от наводняване на съседните помещения и долните етажи. Но ако монтажът е извършен професионално, няма причина за безпокойство и не може да има!

Ако след изучаване на материала се появят въпроси или сте се случвало сами да оборудвате трап за душ, споделете с нашите читатели своя опит. Би било добре, ако допълните коментара със снимка на вашата самоделка.