Какво представлява охранителната зона на водопровода + норми за определяне на нейните граници

Всички нас не може да не ни вълнува качеството на водата във водопровода, която пием и използваме за битови нужди. За чистотата трябва да се грижим и на главните съоръжения, където се извършва водовземане, и във водопроводните мрежи.

Трябва да се предпазва от замърсяване не само водовземането, охранителната зона на водопровода по цялата му дължина трябва да изпълнява пълноценно своята функция. Нека се опитаме да разберем какво представлява охранителната зона и каква отговорност е предвидена за неспазване на санитарните норми.

Три пояса на санитарно-охранителната зона

С цел екологична защита около всички водоснабдителни обекти се създава санитарно-охранителна зона (САНО).

Санитарно-защитното зониране предполага формиране на 3 пояса:

• строг режим – №1;
• ограничителен – №2;
• наблюдателен – №3.

При строгия режим се охраняват непосредствено водовземните съоръжения и мястото на водовземане от случайно или умишлено нанасяне на вреда. Вторият ограничителен пояс е призван да защитава източника на вода от микробно замърсяване, а третият наблюдателен е необходим, за да се контролира нивото на химическо замърсяване.

Ако първият пояс може да се очертае ръчно, като се оперира с малък брой нормативни цифри, то вторият и третият пояс се определят в резултат на сложни хидродинамични изчисления по непроста методика.

Много по-удобно е да се усвои компютърната програма AMWELLS, а засега ще разгледаме общите принципи на изграждане на санитарно-охранителните зони в няколко варианта.

Източникът на вода се намира на територия със строг режим, следват пояси на ограничения и наблюдения, в които действат свои правила.

#1. За водоснабдяване от открит източник

Да предположим, че водата във водопровода постъпва от река – това е открит (или повърхностен) източник. Първият пояс се определя от местоположението на водохващащите съоръжения (главните елементи на водопровода). Към тях добавяме 180-200 метра срещу течението и 90-100 м по течението.

Водохващането и прилежащата акватория се контролират от военизирани охранители, тук е забранено присъствието на външни лица.

След като определихме дължината, нека разберем ширината на крайбрежната ивица, попадаща в ЗСанО. Тук може да бъде и 50, и 200 м с обхващане на срещуположния бряг, което зависи от силата на самата река. По протежение на голямо и дълбоко русло с интензивно течение се изолират не повече от 50 м бряг от двете страни. А ако реката е малка – общо до 150 м и повече. Това включва ширината на двата крайбрежни ръба и на самата река.

Водохващащото съоръжение се състои от приемни прозорци, смукателна камера, помпена станция на 1-ви подем, служебен павилион, в който се помещава персоналът, и обзорна галерия.

При водохващане от голямо езеро, водохранилище, когато до срещуположния бряг е много далече, във всички посоки измерват по 100 м. Получава се подобие на окръжност с такъв радиус, и някаква част от нея минава по вода. Водната граница на зоната се маркира с шамандури и бакени с осветление.

Вторият пояс – територия, която следва непосредствено след първия пояс и граничи с него. На нея действат строги ограничения: забранени са заводи и промишлени производства, фермерски стопанства, строителство, обустройство на плажове и места за масов отдих извън града.

За да знаете къде да разположите границата на втория пояс нагоре по течението, трябва да се изучи способността на речната вода за самоочистване.

Средно реката преработва попадналите в нея замърсявания от 3 до 5 дни. През това време течението на реката не трябва да успее да донесе замърсените води до точката на водохващане, самоочистването трябва да настъпи по-рано. Ако преведем на километри, то включването във втория пояс на 20-35 км русло за големи и 35-60 км за малки реки над водохващането е напълно достатъчно.

А надолу по течението границата ще премине на разстояние 250-300 м от водовземането. Тук трябва да се изключи обратното движение на водата срещу течението поради вятъра.

Третият пояс – в него попадат градове, селища, села, които се снабдяват с вода от този източник, територията се нуждае от постоянен контрол, но такива ограничения като в първия и втория вече няма.

#2. За водоснабдяване от подземен източник

При варианта с подземен източник също е необходима зона за санитарна охрана. За плитки водовземни сондажи, които отварят водоносни хоризонти на седиментни отложения, зоната на строг режим се очертава с радиус 50 м, а за дълбоки сондажи, достигащи водоносни хоризонти в коренни скални породи, тази цифра е наполовина по-малка – 25 м.

Тук не може да има никакви излишни съоръжения, освен първична помпена станция, водонапорна кула, минимум помощни постройки.

Повърхностните и дренажните води трябва да бъдат изведени извън границите, а самата територия да бъде благоустроена, озеленена, оградена, като едновременно с това се осигури безпрепятствен достъп на специален транспорт с обслужващи екипи за отстраняване на възможни внезапни повреди, планови дейности по техническо обслужване и ремонт на оборудването.

Сондажът е затворен с декоративна топла къщичка, прилежащата територия на строг режим е оградена по периметъра, озеленена и се поддържа в идеален ред

Вторият пояс се определя така, че замърсяванията извън неговите граници да не могат да проникнат в подземните водоносни пластове и да достигнат водовземането в срок от 100 до 400 денонощия – конкретната цифра се изчислява на базата на законите на хидродинамиката, като се вземат предвид особеностите на почвите и климатичните фактори.

Третият пояс – зона на активна човешка дейност. Предполага се, че движението на замърсяванията от тази територия към водовземането ще се извършва бавно и ще отнеме повече време от планирания срок на експлоатация на сондажа (25-50 години).

Санитарно-защитните зони се нанасят на карти, информацията за тях се публикува, а поясът на строг режим се обозначава с всякакви предупредителни табели и знаци на терена, огражда се с плътна ограда, мрежа с бодлива тел и т.н.

#3. За съоръжения и водопроводи извън водовземането

Извън териториите, отнасящи се към водозахранването от източници, съществуват зони за санитарна охрана със строг режим около следните водопроводни съоръжения:

• резервни резервоари, филтрационни станции – 30 м;
• водонапорни кули – 10 м;
• помпени инсталации, складове за хлор и реагенти, утаители и др. – 15 м.

По дължината на водопроводите и отляво, и отдясно е необходимо да се положат санитарни ивици. Тяхната ширина варира от 10 до 50 м и зависи от това колко високо се покачват подземните води и какъв е диаметърът на тръбите на водопровода.

Ако сечението на тръбата не надвишава 1 м, достатъчна е ивица с ширина 10 м; за тръба с диаметър над 1 м ширината на ивицата се увеличава двойно, а при високи подземни води – до 50 м, независимо от размера на тръбата.

Когато водопроводът се полага по вече застроени територии, е разрешено намаляване на площта на охранителните зони, ако санитарно-епидемиологичната служба не възразява.

Специфика на забраните в границите на САНО

Най-строгите изисквания се предявяват към зоните със строг режим (първи пояс). На техните територии не може да се строят сгради и постройки, да се копаят траншеи или по друг начин да се задълбочава в почвата, да се складират каквито и да било материали, да се прилагат торове, да се замърсява, да се изсичат зелени насаждения, да се пасе домашен добитък, да се лови риба, да се обустройват пристанища за лодки, да се къпе.

До предупредителната табела са прикрепени забранителни знаци, които показват какво категорично не трябва да се прави в зоната за санитарна охрана.

Обширен списък от забрани е съставен и за втория охранителен пояс. Забраняват се строителни и взривни работи, забиване на пилоти и други действия, които създават вибрации. Не може да се изпускат отпадъчни води, да се разработват земните недра, да се изсичат гори, да се разполагат складове за пестициди, торове, гориво-смазочни материали, да се разорава целина, да се осушават блата.

Не се допуска да се отделят места за животински гробища, силозни и торни ями, животновъдни и птицевъдни комплекси и т.н. Изключено е използването на охранителната територия за живеене, активен отдих, провеждане на спортни мероприятия. Забранява се прокарването на водопроводи през територията на сметища, филтрационни полета, в близост до гробища.

Тънкости при полагане на канализация

Авариите по канализационните мрежи са често срещано явление и причината не е само естественото износване на тръбите и системите. Канализацията, както и водопроводът, има охранителна зона, но не е прието тя да се обозначава с табели и знаци. За наличието на канализационни тръби и тяхното разположение трябва да се съди по шахтите, затворени с масивни метални капаци с маркировка «К» или «ГК».

Преди да започнете земни работи в охранителната канализационна зона, е необходимо да проучите плановете и схемите на инженерните комуникации, да получите съответните препоръки и консултации от специалисти.

В противен случай лесно можете да счупите канализационна тръба с едно невнимателно натискане на кофата на багера, а кой после ще изчисли загубите и материалните разходи за възстановяване? А ако наблизо минава водопровод, то щетите и негативните последици се увеличават многократно.

Буквите «К» или «ГК» на капака на канализационния люк означават съответно канализация или градска канализация, а на капака на водопроводната шахта трябва да пише «В».

Охранителната зона на канализационните мрежи се определя пропорционално на сечението на тръбата:

• до 0,6 м напречно — не по-малко от 5 метра от двете страни;
• от 0,6 до 1,0 м и повече — по 10-25 метра.

Трябва да се вземат предвид сеизмологичните характеристики на района, климатът и средномесечните температури, влажността и замръзването на почвата, особеностите на терена. Наличието на неблагоприятни фактори е повод за увеличаване на охранителната зона.

Регламентира се и разстоянието до канализационните мрежи, разположени под земята, от следните обекти:

• от всякакви основи канализацията трябва да отстои на 3-5 метра (за напорната разстоянието е по-голямо, отколкото за гравитачната);
• от носещи конструкции, огради, естакади отстъпът е от 1,5 м до 3,0 м;
• от железопътното платно — 3,5-4,0 м;
• от бордюра на пътното платно — 2,0 м и 1,5 м (нормативи за напорна и гравитачна канализация);
• от канавки и окопи — 1-1,5 м от най-близкия край;
• улични осветителни стълбове, стойки на контактни мрежи — 1-1,5 м;
• опори на високоволтови електропроводи — 2,5-3 м.

Цифрите са справочни, точните инженерни изчисления позволяват да се получат по-обосновани данни. Ако не може да се избегне пресичането на водопроводни и канализационни тръби, водопроводът трябва да се разположи над канализацията. Когато това е технически трудно да се осъществи, върху канализационните тръби се поставя кожух.

Пространството между него и работната тръба се уплътнява плътно с пръст. На глинести и глинести почви дължината на кожуха е 10 метра, на пясъци — 20 метра. По-добре е комуникациите с различно предназначение да се пресичат под прав ъгъл.

По-подробно за изчисленията на наклона на канализационните тръби можете да прочетете в тази наша статия.

При мащабен пробив на канализацията се налага да се изключи подаването на водопроводна вода, за да се спре, или поне да се намали изхвърлянето на фекални води навън.

При отваряне на водопроводни и канализационни тръби във връзка с ремонт, използването на техника за земни работи е разрешено до определена дълбочина. Последният метър земна дебелина над тръбата се отстранява внимателно ръчно, без използване на инструмент с ударно и вибрационно действие.

Категорично е забранено при полагане на канализация да се засягат санитарните зони на водопроводите, но в града изискванията са по-малко строги.

В градски условия, при принудително паралелно разположение на магистрални водопроводни и канализационни тръби, трябва да се спазват следните разстояния:

• 10 м за тръби до 1,0 м в диаметър;
• 20 м при диаметър на тръбите над 1,0 м;
• 50 м – на мокра почва при всякакъв диаметър на тръбата.

За по-тънки тръби на битовата канализация разстоянието до други подземни комуникации се определя от свои нормативи:

• до водопровода – от 1,5 до 5,0 м в зависимост от материала и диаметъра на тръбите;
• до дъждовни дренажни системи – 0,4 м;
• до газови магистрали – от 1,0 до 5 м;
• до кабели, положени под земята – 0,5 м;
• до топлоцентрала – 1,0 м.

Последната дума за това как да се осигури безопасно съвместно съществуване на водопровода и канализацията остава за специалистите на предприятията за водоснабдяване и канализация. Всички спорни моменти трябва да се решават още в процеса на проектиране и да не изплуват на етапа на експлоатация.

Ако не се контролират битовите и производствените отпадъчни води, сметищата, количеството на химическите торове и отрови по полетата, водните запаси ще станат неизползваеми.

Списък на нормативни документи

Задължителното създаване на СЗО (санитарно-защитни зони) с разделяне на пояси е предвидено в закона „За санитарно-епидемиологичното благополучие на населението“ (№ 52ФЗ, 30.03.99). Съгласно този закон към проекта за експлоатация на водопровода трябва да се прилага разработката на СЗО на водния източник и да се оформя като отделен проект.

Проектирането на СЗО се основава на СанПиН с шифър 2.1.4.1110-02. Този нормативен документ определя как да се изчисляват санитарно-защитните зони и описва изискванията към тях от позицията на санитарията и епидемиологията. Игнорирането на правилата и нормите, записани в СанПиН 2.1.4.1110-02, води до висока вероятност от избухване на сериозни инфекциозни заболявания, масови отравяния, епидемии.

Полезни ще бъдат и документите с абревиатура СНиП: 40-03-99 (нов вариант 2.04.03-85), 2.07.01-89*, 2.07.01-89*, 2.05.06-85*, 3.05.04-85*, 2.04.02-84 (раздел 10 – Санитарно-защитни зони). В строителните норми и правила с посочените шифри може да се намери необходимата информация за проектиране на водопроводни и канализационни мрежи, за застрояване на населени места, за магистрални тръбопроводи.

Норматив за дълбочина на полагане на водопровода – не по-малко от 0,5 м от горното ниво на тръбата, без да се отчита замръзването на почвата през зимата. Отляво и отдясно на изкопа има отвод на земя за санитарно-охранителна ивица с ширина 10-20 м

Нормативните материали са основа за разработване на норми, като се вземат предвид местните особености на даден регион. Утвърждаването и коригирането на нормите за ЗСанО се извършва от градски и селски административни органи.

Отговорност за неспазване на охранителните правила

Охранителните зони са своеобразна гаранция за чистотата на водата и защитата ѝ от замърсяване. Спазването на правилата, действащи в тези зони, е задължително за всички стопански субекти и частни лица. За нарушение са предвидени следните санкции:

• обезщетение за вреда – виновникът трябва да компенсира щетата, причинена от самоволно строителство, съхранение и складиране на материали, натрупване на отпадъци и боклук на по-малко от 5 м от водопровода;
• административни мерки, т.е. глоби – за пренебрегване на строителните норми, правила, за издигане на сгради и всяко друго строителство без предварително одобрен проект;
• наказателна отговорност за самоволно завземане на земи в зоните за санитарна охрана.

Глупаво е да твърдите като оправдание, че не сте знаели за местоположението на охранителните зони – това не ви освобождава от отговорност.

Преди извършване на каквито и да е строителни, земни и други работи, трябва да се обърнете към водоканал и да се запознаете къде във вашето населено място и околностите се намират охранителните зони и какви действия не могат да се извършват на избраното място. Само така можете да избегнете неприятни и неочаквани последици.

Да се хванат на местопрестъплението тези, които изхвърлят отпадъци във водоохранната зона, не винаги е възможно, и остава само да се апелира към съвестта и съзнателността на всички граждани

Тъй като първият пояс на ЗСанО трябва да бъде обозначен с предупредителни знаци, при тяхното отсъствие отговорността за реда в охранителната зона пада върху експлоатационната организация и няма основание да се предявяват претенции към тези, които случайно навлязат на забранената територия.

А при наличие на предупреждения, нарушителят не може да свали от себе си вината за незаконно проникване в санитарната зона и извършване на каквито и да е действия там.

Със земеделските аферисти, които самоволно завземат участъци за строителство в зоната за санитарна охрана, може да се бори само чрез затягане на наказанията и преминаване от административна към наказателна отговорност.

Законодателството на Руската федерация определя степента на отговорност и наказание за тези, които нарушават санитарните норми и изисквания. Прочетете за това в Кодекса на РФ «За административните нарушения» (№ 195ФЗ, 30.12.2001). По-специално член 8.13 се отнася до водните обекти и тяхната охрана.

Глоба за нарушения в зоните за санитарна охрана на водопроводи и водохващания за обикновен човек може да бъде от 5 до 10 €, за длъжностно лице – от 10 до 20 €. Глобите за юридически лица са от 100 до 200 €.

Ако е нанесена вреда на зоната за санитарна охрана на водоем, езеро, река, които се използват за водоснабдяване, то глобите са по-високи – съответно 10-20 €, 30-40 € и 300-400 €. Спазването на нормите и правилата по законодателството на РФ се проверява стриктно.

Изводи и полезно видео по темата

Как изглежда зоната за санитарна охрана на строгия режим:

Как работи програмата за изчисляване на зоните за санитарна охрана на подземни водохващания:

Да обобщим… Охранните зони са важно условие за създаването на водоснабдителни системи. И те трябва пълноценно да изпълняват своето функционално предназначение, ако искаме от водопроводните кранове да тече чиста вода.

Когато филтърните станции на водопроводите не се справят с нивото на замърсяване, във водата за обеззаразяване се добавя вредният за здравето хлор. Не е ли по-добре да помним за екологията и да не нарушаваме реда в санитарните зони за охрана?

Искате ли да зададете въпрос по темата на статията? Оставете, моля, вашите коментари в блока по-долу. Тук можете да изкажете своето мнение или да съобщите интересни факти за зоните за санитарна охрана.