Вентилация и климатизация за медицински учреждения: правила и особености на устройството на вентилацията

Медицинските заведения са организации, в които към качеството на въздуха се предявяват особени изисквания. Съгласете се, невъзможно е да си представим поликлиника, в която вентилацията да не функционира по подходящ начин. Такова помещение определено представлява особена опасност, тъй като въздухът буквално е пропитан с различни видове инфекции, бактерии, тоест не трябва да се влиза в такава болница.

Освен това, редица лекарства имат много силен мирис, затова работата с тях трябва да се извършва само с включен аспиратор. За да може медицинското заведение наистина да оказва помощ на пациентите, а не да провокира развитието на нови заболявания, са предвидени специални изисквания.

Нормативите и препоръките, на които трябва да отговарят вентилацията и климатизацията за медицинските заведения, са разгледани по-долу. Също така са разгледани правилата за устройство на вентилационната система за отделни помещения в болницата, например операционна или лекарски кабинет.

Необходимост от устройване на вентилация в болницата

Въпреки че всяка поликлиника е обществено място, именно към лечебните заведения се предявяват особени изисквания за въздухообмен.

Правилното планиране на вентилацията е важно не само в отделенията, където се лекуват инфекциозни заболявания, но и в психиатричната болница, и в обикновената поликлиника, разположена във всеки район на града.

Съществуват два типа вентилация – естествена и изкуствена. Първата е тази, която се осъществява благодарение на разликата в температурата в помещението и навън. Също така естествената вентилация може да се осъществява чрез силни въздушни потоци (вятър).

Предимство на този тип въздухообмен е неговата достъпност и евтиния. Така естествената вентилация може да се осъществява чрез аерация, тоест проветряване. За целта се отварят широко прозорците, касите или вратите, образувайки течение.

Очевидният минус на този метод е необходимостта от продължителното му прилагане за пълно обновяване на състава на въздуха в помещението. Освен това, по време на аерация в стаята влиза силна струя студен въздух, което за някои болни е просто недопустимо.

Ето защо, вентилацията и климатизацията за медицинските заведения често се основават именно на изкуствен въздухообмен.

Почти е невъзможно да се постигне такъв въздухообмен с естествена вентилация, затова се изгражда изкуствена – само с помощта на допълнителни смукатели може да се постигне достатъчен приток и отток на въздух.

Въпреки това, аерацията се прилага и до днес, но в строго дозирано количество. Така се препоръчва проветряване на всички помещения в медицинското заведение поне 4 пъти на ден. Продължителността на всяка аерация не трябва да бъде по-малка от 15 минути.

Изключение от това правило са всички помещения с чистота клас „А“:

• реанимация;
• ожогово отделение;
• родилна зала;
• манипулационни за новородени.

В такива стаи е необходима пълна стерилност, поради което проветряването в тях е забранено, а въздухообменът се основава изключително на изкуствена вентилация.

Принципи на устройване на изкуствена вентилация

Този тип вентилация се основава на механично преместване на въздушните потоци, чрез инсталиране на специални устройства.

В зависимост от предназначението на вентилацията се разграничават следните ѝ типове:

• приточна – осигурява подаването на чист въздух в помещението;
• смукателна – отстранява замърсения въздух;
• смесена – осигурява циркулация на въздуха.

За медицинските заведения е характерно инсталирането на приточно-смукателна вентилация, но въздухообменът в помещенията зависи от типа на отделението.

Така за отделенията, в които се намират неинфекциозни пациенти или се извършва само прием на пациенти, са характерни равен приток и изсмукване. Аналогично се изгражда вентилацията и в лекарските кабинети, където въздухообменът трябва да се осъществява непрекъснато поради големия брой пациенти.

В заведения, които могат да бъдат източник на повишена бактериологична или химична опасност, се монтират вентилации, в които преобладава изсмукването. Това са помещения, в които се работи с опасни медицински препарати и се провеждат бактериологични изследвания.

Още такава вентилация се инсталира в отделенията, където се провежда лечение на инфектирани пациенти, и в гнойната хирургия.

Приточният въздухообмен преобладава в помещения, където е необходима повишена стерилност – тоест там, където е необходимо постоянно подаване на чист въздух. Към такива отделения спадат реанимация, родилна зала и помещения, в които се намират новородени.

Още един вид вентилация се нарича ламинарен въздушен поток. Този тип въздухообмен се използва там, където е необходим постоянен приток на чист въздух, който предварително преминава през усилена система за филтрация.

Усилена вентилация се използва в отделенията по хирургия, трансплантология, както и в центровете за изгаряния. Тук поддържането на режима на стерилност се подпомага от ламинарни въздушни потоци.

Трябва да се обърне внимание, че в подобни отделения е забранена аерацията, а въздушните потоци, преди подаването им в помещението, преминават през система за допълнително пречистване.

Има и вентилация, в която изобщо липсва приток на свеж въздух.

Инсталира се в такива помещения:

• тоалетна;
• баня;
• помещение за съхранение на мръсно бельо (спално, облекло на пациенти, халати на лекари);
• в кабинетите, които се използват за съхранение на реактиви и дезинфекционни препарати.

Във всички медицински учреждения и подаването, и отвеждането на въздуха става от горната част на помещението.

Въздухообмен в операционни зали

Организацията на въздухообмена в операционната е един от важните етапи в планирането на това отделение. Работата е там, че един от факторите, които правят оперативната интервенция успешна, е повишената стерилност на всички повърхности и въздуха. Ето защо при проектирането на вентилацията в операционните отделения трябва да се спазват следните норми и изисквания.

В района на вратите задължително трябва да се монтира шлюз с подпора на въздуха. Това се прави, за да се изключи попадането на непречистен въздушен поток от коридора, асансьора и т.н.

В самата операционна вентилацията трябва да осигурява такъв обем приток на свеж въздух, че количеството му да е минимум с 15% по-голямо от тези въздушни маси, които отвежда аспирацията. Благодарение на такава система се създава въздушна подпора.

Затова пречистеният въздух циркулира не само в операционната, но и се разпространява в предоперационната и следоперационната.

Вентилацията в операционната трябва не само да осигурява приток на въздух, но и да извършва неговата филтрация. Потокът подлежи на задължително обеззаразяване. Филтрите за пречистване на въздуха трябва да се подменят поне веднъж на всеки шест месеца.

В отделни операционни, в които се извършват такива хирургични интервенции, които изискват повишена стерилност (операции на сърцето или главния мозък), се осигурява ламинарен въздушен поток. Благодарение на това се постига такъв въздухообмен, който е 500-600 пъти по-голям от този, който е възможен при обустройството на обикновена вентилация.

При проектирането на вентилацията в операционната е необходимо да се предвиди нейната работа в авариен режим. Тоест, ако основната част се изключи поради прекъсване на електрозахранването или излезе от строя, тя трябва автоматично да бъде заменена от резервна.

Значение на микроклимата за медицинските заведения

Като се има предвид, че в болниците постъпват тези, които се нуждаят от медицинска помощ, а в отделенията се намират тези, на които тя е била оказана, трябва внимателно да се следи за спазването на микроклимата.

Става въпрос не само за запазване на чистотата на въздуха, но и за поддържане на температурния режим. Показателите на микроклимата пряко влияят върху състоянието на човека, температурата на тялото му и т.н.

Към особено чувствителните към микроклимата категории пациенти могат да се отнесат деца, хора в напреднала възраст, както и тези, които страдат от неврологични, сърдечно-съдови заболявания.

По време на планирането на показателите за микроклимат се взема предвид местността на разположение на медицинското заведение, неговата етажност, както и видовете пациенти, които ще бъдат настанени в болницата.

Например, в операционните и следоперационните, както и в следродилните палати, оптималната температура на въздуха е показателят 21-24 градуса по Целзий. А за помещенията, където се извършват каквито и да е манипулации с новородени, за идеален се счита показател от 24 градуса.

Изводи и полезно видео по темата

За да се разбере по-добре принципът на организация на работа на вентилацията, можете да се запознаете със съветите, които са дадени във видеото:

По този начин вентилацията в медицинските заведения задължително трябва да отговаря на нормите и изискванията, които се поставят от държавата.

Тези правила съществуват не само като бюрократични трудности, предназначени да усложнят живота на строителите, но и като гаранция за живота и здравето на всички посетители и работници. Всяко отклонение от тези норми може да доведе до опасност за живота и здравето както на лекарите, така и на пациентите.

Ако имате въпроси по темата на статията или можете да допълните материала с ценни сведения, моля, оставете своите коментари в разположения по-долу блок.