Превключвател с датчик за движение: как да изберете и инсталирате ключ за светлина с датчик
За да опростят живота си и да намалят разходите за електричество, собствениците често инсталират различни системи за автоматично управление на осветлението в домовете си. Едно от тези електронни устройства е превключвател с датчик за движение (ДД), който включва осветлението без човешка намеса, когато човек влезе в стаята.
А когато в помещението няма никой, този уред сам изключва крушките. Инсталирането на такова устройство не е трудно, а ползата от него е огромна. Ще ви разкажем как правилно да изберете интелигентното устройство, в какъв ред и къде да го монтирате.
Съдържание на статията:
Как работи превключвателят с ДД?
Под автоматичен превключвател с безконтактен сензор за движение се разбира комбиниран електроуред, който реагира на движението на някого в определена контролна зона. Той е подходящ за монтаж в закрити помещения и на открито. Трябва само правилно да изберете степента на неговата защита по IP.
Това може да бъде както блок за управление само с датчик, така и устройство, допълнено с ключов превключвател. В първия случай обаче няма да можете да включите осветлението ръчно, като натиснете клавиша на стената. Не бива да забравяте тази особеност на безконтактната автоматика.

Моделната гама на разглежданите уреди е огромна. В магазините за електротехника има варианти с различни видове детектори и различна компоновка. При избора на подобен превключвател най-важното е предварително да опредилите мястото за неговия монтаж.
В някои случаи повече ще подхожда комбиниран модел в един корпус, а в други ще трябва да вземете няколко самостоятелни устройства и да ги свържете помежду им с проводници.
Превключвателт за осветление със сензор за движение работи по следния начин:
- когато в зоната на наблюдение няма движещи се обекти, устройството прекъсва захранващата верига;
- при влизане на човек в зоната датчикът се задества, който затваря веригата на захранване на крушките;
- докато някой се движи в обхвата на сензора, веригата остава затворена;
- след като всички напуснат контролираното помещене (или площадката на открито), става обратното ракъсване на веригата с изключване на светлината.
За да не гори електричество напразно през деня, такъв ключ често се допълва и с фотодатчик за контрол на осветеността. В този случай, докато слънчевата светлина е достатъчна, уредът няма да реагира и да включва електрическите крушки.

Инсталират се ключове с датчик за движение за управление на светлината в следните зони:
- на стълбищни клетки и в коридори на жилищни сгради;
- в мазета, складове и гаражи, където естествена светлина няма съвсем, а копчето на обикновения ключ на тъмно е трудно да се намери;
- в тоалетни и санитарни помещения за повишаване на комфорта при ползване на санитарното оборудване насън през нощите;
- в частни къщи, построени по технологията „умен дом“.
Не рядко такъв уред е част от охранителна система. В този случай при нефункционираща аларма сензорът работи за включване/изключване на светлината, а при активирана – проследява проникване на външни лица в охраняваното помещение.
Разновидности на датчиците за движение
За да класифицираме уредите, ще определим два основни фактора: наличие и тип на сензорното устройство, както и особености на монтажа.
Основният елемент в разглеждания автоматичен ключ е датчикът за движение. Съществуват няколко негови разновидности, основани на различни физически закони.
При това резултатът във всички случаи е еднакъв: при появяване на обект в контролираната зона става задействане на сензора и затваряне на контактите на захранващата осветителните уреди верига.

Датчиците за движение за автоматично включване и изключване на светлината биват:
- Акустични.
- Инфрачервени.
- Ултразвукови.
- Микровълнови.
Първите две категории сензори се отнасят към пасивните уреди, те не излъчват нищо. Детекторите на двете останали разновидности са активни устройства. Тези варианти изпращат в помещението вълни с различна дължина, а след това по характера на тяхното отражение определят наличието или отсъствието на нови обекти в зоната на своето действие.
Оборудването от „активен“ клас с предавател и приемник струва по-скъпо от „пасивните“ модели. Уредите са по-сложни конструктивно, но имат ниско ниво на фалшиви задействания. Пасивните устройства в това отношение силно отстъпват на активните аналози, но пък са по-евтини от конкурентите.
Акустичните датчици се задействат от звуците на отварящи се врати, тропот на токчета и просто резки пляскания. Този вариант е най-добре да се вземе за коридори на обществени сгради.
Оптимално той ще подхожда и като допълнение към други сензори, за да може светлината да се включва с пляскане на ръце. Самостоятелно той не се препоръчва да се инсталира в частен дом. Ще има твърде много фалшиви реакции на различни резки звуци.
Инфрачервените сензори са проектирани да се задействат от топлината на човек. Но те също реагират на животни и на нагрети радиатори. Необходимо е внимателно да се настройват, а зоната на действие да се зададе така, че да не включва отоплителни радиатори. Това е най-простият, най-издръжливият и най-евтиният сензорен датчик за автоматично управление на осветлението.

Датчиците, работещи чрез излъчване на микровълни и ултразвук, не се препоръчва да се инсталират в жилищни помещения. Човек не може да усети тяхното въздействие, но то съществува, а полза от него няма. Забелязано е, че домашните любимци често реагират рязко негативно на това излъчване.
Подобни излъчватели са по-подходящи за паркинги или открити територии. При това активните датчици за движение имат и ограничен обхват на действие.
При организиране на контрол на голяма по площ зона с ултразвукови устройства ще трябва да се инсталират немалко. Освен това много от тях се задействат само при резки движения. Човек, който се движи бавно, може напълно да 'изпадне' от полето им на действие.
Идеалният вариант е комбиниран сензор с няколко начина за откриване на хора, влизащи в контролираната зона. Той е по-надежден и по-рядко се задейства погрешно. Въпреки това, за тази безгрешност ще трябва да се плати доста, тъй като подобни датчици са предварително по-скъпи от обикновените аналози.
Избор на оптимално място за монтаж
Ако ключовият превключвател идва заедно с датчика в един корпус, той е предназначен за стенен монтаж. Ако обаче сензорите се доставят в разглобен комплект или се закупуват отделно, те могат да се монтират не само на стена, но и на таван. Освен това таванният вариант често е предпочитан, тъй като обхваща по-голяма територия.

Всяко сензорно устройство има собствен ъгъл на обзор в диапазона от 10 до 360 градуса. Ако този параметър е по-малък от 360o, датчикът ще може да проследява движения само в тесен сектор на наблюдение. В този случай в помещението ще трябва да се поставят няколко устройства за проследяване, за да покриват цялото необходимо пространство.
Широкоъгълните и кръговите детектори струват повече от тези, които са проектирани за малък ъгъл на покритие. Въпреки това, за пълен контрол на стаята може да са необходими твърде много от вторите. Тук е важно всичко внимателно да се претегли и изчисли, преди да отидете в магазина за консумативи.
Ако ключът се монтира в малка стая с една врата, то инсталацията на сензора с тесен сектор на обзор е напълно достатъчна. Ще трябва само да го насочите точно към входа и да настроите максимално възможното време за включване на осветлението.
Още един момент – това е наличието на „сляпа зона“ по височина при детектора за движение. При монтажа трябва внимателно да се проучи паспортът, за да се зададе правилно направлението на работа на сензора.
Плюс още има ограничения по далечина на зоната на откриване. За веранди или дълги коридори се препоръчва избор на далекобойни устройства. Все пак помнете, че при голяма зона на контрол те могат да започнат да реагират твърде често не когато трябва.
Технически параметри и настройка
Повечето модели ключове за осветление със сензор за движение са проектирани за директно свързване на осветителните тела към мрежа 220 волта. Всъщност това е стандартно клавишно устройство за включване на осветлението, но допълнено с детектор и платка за автоматика.

При всеки модел на разглеждания ключ в паспорта е посочен параметър – максималната свързвана мощност. Той отразява общата мощност на свързваните лампи. Ако устройството се взема за група осветителни тела в оградата на вилата, то тази стойност трябва да бъде около 1000 W.
В противен случай той ще изгори още при първото включване. За монтаж в стаи на частна къща или апартамент с излишък ще стигне и устройство с мощност 300–500 W.
С правилата за свързване на сензора за движение към обслужвания от него осветителен уред ще ви запознае статия, чието съдържание е посветено на разглеждането на този нелек въпрос.
Степента на защита като минимум трябва да бъде IP44. За отопляеми помещения във вилата това напълно ще стигне. Но за монтаж на открито или в банята е по-добре да се вземе с IP «55», «56» или по-висока.
Като правило, снабденият със сензор за движение ключ на корпуса има три регулатора за настройка:
- «TIME» – време за задействане на изключване на осветлението след напускане на помещението от човек.
- «LUX» («DAY_LIGHT») – чувствителност към осветеност (при наличие на фотореле).
- «SENSE» – чувствителност към движение (температура в случай на инфрачервен сензор).
Първият параметър може да варира от 0 до 10 минути. Ако тесният сензор е насочен само към вратата на килера, то тази настройка е по-добре да се постави на максимум. Тогава при влизане в „мъртвата зона“ няма да се притеснявате, че осветлението ще изгасне в най-неподходящия момент. При това 5–10 минути за вземане на нещо от рафта в килера са напълно достатъчни.
Чувствителността на задействане от движение и степента на осветеност се настройват чрез проби. Тук се отразява нивото на инсолация, наличието на животни в дома и радиатори за отопление наблизо, и дори люлеещи се дървета наблизо. Ако се случва твърде много фалшиви задействания, то постепенно този параметър трябва да се намали и да се доведе до оптимални стойности.
Принципни схеми за монтаж
Съществуват няколко схеми за свързване на превключвателя и външния датчик за движение в захранващия контур на осветителните уреди. В общи линии: сензорът се вмъква в прекъсването на фазовия провод. На корпуса му има три клеми. Към «L» и «N» се свързват съответните жили на кабела на ел. мрежа, а от третия извод проводникът отива към лампата.

Ако един автоматичен детектор не е достатъчен и е необходим ръчен начин за включване на осветлението, то «ключът» във веригата може да се включи по два начина. В първия такъв превключвател се вмъква във фазовия провод, който отива към датчика от таблото. Когато той е разтворен, сензорът просто не работи и не подава напрежение към крушката.
Вторият вариант предполага вмъкване на превключвател в линията от фазата до входа на електрическата крушка. При затваряне на такъв «ключ» светлината ще гори дори при незадействан датчик.

Ако се изисква да се монтират няколко детектора, то те се свързват помежду си паралелно. Към лампата захранващият проводник отива от всеки от тях. Светлината ще се появи при задействане на който и да е от датчиците. Ако това решение изглежда прекалено сложно, по-добре закупете крушки с вграден датчик за движение.
Ако осветителният уред е мощен или те са няколко, то във веригата вместо крушка трябва да се монтира магнитен пускател с усилвател. А след това чрез него да се захранва отделен осветителен контур. В този случай детекторът може да се избере маломощен и по-евтин.
Повечето енергоспестяващи крушки бързо изгарят при чести включвания и изключвания на напрежението. Затова да ги свързвате чрез датчик за движение не винаги е целесъобразно, тъй като те ще излизат от строя твърде често. Икономията от използването на такива крушки в резултат ще бъде нула.
За да се избегнат проблемите с изгарянето на скъпи крушки, след датчика за движение пред тях трябва да се постави защитен блок с плавно включване на светлината. Благодарение на липсата в електрическата мрежа на резки промени в напрежението, електрическите крушки няма да “горят” толкова често, както без подобно защитно устройство.
С маркировката и правилата за подбор на умни ключове ще ви запознае следващата статия, която настоятелно препоръчваме да прочетете.
Изводи и полезно видео по темата
За да ви е по-лесно да се ориентирате във всички особености на избора и монтажа на разглежданите уреди, сме подготвили за вас селекция от видеоматериали. В тях всичко е обяснено подробно и обстойно.
Клип #1. Тънкости при свързване на сензор за движение и стандартен ключ с клавиш:
Клип #2. Обзор на сензори за комбинирани автоматични ключове за осветление:
Клип #3. Описание на схемите за свързване:
Автоматичните „ключове“, включващи сензор за движение, са изключително лесни за монтаж. При това икономията на електроенергия от използването им е значителна. Освен това те правят дома по-комфортен за живеене.
С инсталирането на такива автоматични устройства не бива да се бави. Всичко може да се направи самостоятелно, без привличане на висококвалифицирани електротехници.
Моля, пишете коментари в блока по-долу, задавайте въпроси, публикувайте снимки на темата на статията. Разкажете как сте избрали умния ключ за вашия дом/апартамент/офис. Споделяйте полезна информация с посетителите на сайта.

Преди няколко месеца мъжът ми реши, че в антрето е необходимо да се инсталира сензор за движение, за да се пести електроенергия. Отначало това много ме дразнеше, защото сутрин той отиваше на работа и светлината през вратата ме будеше, когато съпругът минаваше покрай сензора. Проблемът беше решен. Сега този сензор ме забавлява, когато котката се приближи, светлината светва, и тя отначало се плашеше и бягаше, но скоро свикна. След време чувствителността намаля и светлината започна да светва в момент, когато вече не трябваше, поради което неведнъж се спъвах. Все пак искам да отбележа, че сензорите за движение са много необходими и икономични, особено за хора, които забравят да изгасят светлината.
Добър ден, Александра. Изглежда, че покупката на сензора от съпруга ви е била импулсивен акт – той не е проучил солидната номенклатура на устройствата.
Ще поясня: съществуват сензори, които игнорират животните – 'преценяват' теглото им. Сред тях – Colt QUAD PI. Позиционира се от маркетолозите като пасивен инфрачервен детектор. Не реагира, ако домашният любимец тежи ≤ 27 кг. Снимка с технически характеристики – приложих. На пазара се предлагат и други модели.
Ето до какво стигна техниката:) Преди дори не можеше да си представим такива удобства. Според мен е страхотна разработка. Понякога и ние забравяме да изключим светлината, а тук всичко ще се изключи без участието на вашата памет. Единствено дали реагира на домашни животни? Удобен, разбира се, този вариант за офис сгради. Според мен, ако се инсталира, то задължително с таймер.
За офис сгради не виждам смисъл да се монтира превключвател за осветление със сензор за движение – това не е целесъобразно и не е практично. А ето с таймер – това е оптималният вариант. В края на краищата на работа в офис идват и си тръгват почти по едно и също време. Ако пък се случи някаква спешна ситуация, то някои служители остават до късно.
В такъв случай светлината в основната част на офиса се изключва и ентусиазираните служители преминават на индивидуално осветление под формата на настолни лампи. А в помощните помещения в офиса и санитарните възли по-практично ще бъде да се поставят превключватели със сензор за движение.
Що се отнася до домашните животни и това как ще реагира този сензор за движение на тях. За да не се задейства сензорът при движение на животното из дома/апартамента, трябва или да го монтирате по такъв начин, че да се намира на нивото на движение на хората, или да купувате специални модели (вижте коментара по-горе, моя отговор на Александра).