Как да направим правилен комин за буржуйка със собствени ръце: поетапна инструкция
За отопление на временни постройки, гаражи, оранжерии, помощни помещения често се използва буржуйка. Но тя също отделя продукти на горене, много дим от изгорени дърва или друго гориво.
Затова ще трябва да решим как да направим комин за буржуйка и къде е най-добре да го инсталираме, за да бъде евтино и ефективно. Още повече, че това може да се направи със собствени ръце. При това всичко не е толкова сложно, колкото може да изглежда на пръв поглед.
За да ви е по-лесно да се ориентирате в сглобяването и инсталирането на комина, в тази статия разгледахме поетапния процес, започвайки с избора на материал и сглобяването и завършвайки с проверка на работоспособността на вече монтираната система.
Съдържание на статията:
От какво може да се направи комин?
За да използвате буржуйка, ще трябва да се погрижите за отвеждането на дима. За това предстои да изградите комин, като подберете оптималния материал.
За извършване на работите можете да поканите специалисти, а можете и всичко да направите със собствени сили – още повече, че обемът на работа не е голям.
Видове тръби за комин
За изготвяне на тръбопровода за отвеждане на дим се използват различни материали.
Първоначално, в зависимост от материала на изработка, съществуват 2 варианта:
- Да вземете готови тръби, произведени в завод;
- Да изработите тръби от листове от неръждаема стомана или друг листов метал.
Най-евтиният начин е самостоятелно да изработите тръби. Тук несъмненото предимство се състои в това, че тръбата ще бъде с нужния диаметър, което е особено важно за самоделни печки-буржуйки.

Второто предимство на самоделните тръби е цената. За тяхното изработване можете да използвате подръчен материал или да закупите метални листове с дебелина от 0,6 мм. А още по-добре – 1 мм.
При това можете да направите и изолирана тръба за комин, като за целта изработите от листове 2 тръби с различен диаметър. Или пък да вземете готови метални тръби с различен диаметър. Освен самостоятелното изработване на тръби за комин, можете да се спрете на по-прост и бърз вариант – да купите готови тръби от нужния материал.
Елементарен вариант на сглобяване на комин за буржуйка предполага използване на готови стоманени тръби и ъглов елемент. От тях се сглобява димоотводен канал и се заварява към самоделна печка:
Сред материалите най-разпространени са следните:
- Тухла. Това е най-евтиният материал. От нея се изгражда комин на място, но това изисква умение;
- Стомана. Неръждаема, поцинкована, легирана (въглеродна) тръба може да се използва като комин;
- Керамика. Керамичните изделия се отличават с висока цена, което изключва монтаж на керамичен комин в гараж или склад;
- Азбестоцимент. Азбестоциментовите изделия са достъпни на цена, но не са подходящи като материал за изграждане на комин. Въпреки че често могат да се видят в тази роля;
- Вермикулит. Тези тръби са изработени от неръждаема стомана с 5-сантиметров слой вермикулит, нанесен върху вътрешната повърхност на тръбата.
Освен тези варианти пазарът предлага много други изделия. Така например могат да се срещнат тръби от топлоустойчиво стъкло, от които напълно може да се построи екзотичен комин. Но това се прави изключително рядко – необходимо е умение за монтиране и свързване на отделните елементи на конструкцията помежду им.

Препоръки за избор на тръба за буржуйка
За да се направи комин за буржуйка, не е задължително със собствени ръце да се изработват тръби от метални листове. За това ще е необходимо известно умение и време.
Всъщност листовете първо трябва да се навият на тръба с нужния диаметър, а след това плътно да се закрепи шевът, като се използват нитове и топлоустойчив уплътнител. Много по-лесно и бързо е да се купят нужните изделия, произведени в завод.

Що се отнася до материала, не си струва да се вземат евтини азбестоциментови тръби за тези цели – този материал няма да издържи, ако температурата по време на горене се повиши над 300 градуса по Целзий. Освен това самата тръба е доста тежка.
Също така тя ще абсорбира конденза. А да се направи отвор за почистване от сажди или отстраняване на конденза ще бъде проблематично.
Да се направи комин за буржуйка от тухла е неоправдано голям разход. Първо, рядко кой от домашните майстори умее да прави правилна зидария. А второ, това е обемиста конструкция, която изисква допълнително укрепване на основата. Буржуйката обаче е временно отоплително оборудване.
Временен заместител на стационарната метална тръба може да бъде метализирана гофрирана тръба, но за постоянно използване тя трябва да се замени с метална тръба:
Оптимално е да се вземат метални тръби от неръждаема стомана, а още по-добре, от легирана стомана. Конструкция от такъв материал може да издържи като комин 7-10 години. Това е при условие, че тръбите са с достатъчна дебелина – 6-10 мм и повече. Освен това качеството на сглобяване на всички елементи на димоотводната система играе важна роля.
Още едно несъмнено предимство на металните тръби е тяхната лекота. Малкото тегло позволява сам да се изпълнят всички работи по изграждане на комин за буржуйка.
Препоръчваме ви също да се запознаете с по-пълна информация за избора на тръба за комин.
След като се определите с материала на бъдещия комин, можете да пристъпите към закупуване на всички компоненти и изграждане на правилна и работеща конструкция.
Инструкции за изграждане на комин
Сложността на изграждане на комин за буржуйка зависи от това къде точно ще бъде монтирана печката. В крайна сметка, изрязването на отвор в покрива е по-трудно, отколкото прокарването на тръба през прозорец.
Затова трудоемкостта и времето за изработване на правилен комин за буржуйка изцяло зависят от индивидуалните особености на конкретното домакинство.
Етап #1 – сглобяване на комина
Най-лесният вариант за изграждане на комин е, ако буржуйката ще се използва на открито. Тук е важно да се избере оптимално място за монтиране на печката, така че да не влиза в контакт с леснозапалими предмети. Освен това, самите тръби трябва да бъдат топлоустойчиви.

Ако тръбопроводът за отвеждане на дима ще се изгражда в помещение, тогава трябва да се спазват редица правила за безопасност, които ще помогнат да предпазите себе си и близките си от пожар.
Първо, тръбите трябва да издържат на висока температура – за предпочитане 1000 градуса по Целзий и нагоре. В края на краищата, димът, отделящ се при изгарянето на горивото в буржуйката, може да има доста висока температура.
Второ, важно е да разположите самата печка така, че да не влиза в допир с повърхности, които могат да се запалят. Ако стените са облицовани с дървена обшивка или пластмаса, ще са необходими допълнителни работи, за да се предпазите от възникване на пожароопасна ситуация.

Трето, мястото на влизане на тръбата в тавана или стената трябва да бъде правилно оформено.
Затова е важно да спазите разстоянието до близките предмети и стени – по време на работа на печката температурата на тръбата ще се увеличи и предметите наблизо могат да се запалят.

На четвърто място, към един комин можете да присъедините само една печка. За втората печка в съседното помещение е по-добре да прокарате отделен тръбопровод за отвеждане на дима.
Етап #2 – извършване на измервания
На подготвителния етап предстои да определите необходимия диаметър на тръбите и тяхната обща дължина. Първо трябва да изчислите диаметъра на тръбата. Правилно е, ако той е 2,7 пъти по-голям от обема на горивната камера.
Така, ако печката е 50 литра, то диаметърът на комина трябва да бъде: 50*2,7=135 мм. Така, ако вземете тръба с диаметър 100 мм, тя няма да се справи с отделяния дим. В резултат ще има слаба тяга и от такава печка не можете да очаквате ефективна работа.

Освен това предстои да измерите дължината на бъдещия тръбопровод за отвеждане на дима. За това е важно да изберете постоянно място за печката в помещението.
След това определете на кое място тръбата ще излиза навън. Важен момент – по време на отвеждане на дима в комина, минаващ навън, ще се натрупва конденз. За неговото отстраняване трябва да се погрижите.

Сега предстои да измерите разстоянието на тръбопровода навън и да не забравите, че коминът ще се издига средно с 1,5 метра над билото на покрива.
Също така трябва да предвидите, че по време на монтажа ще са необходими колена, тройници, проходна втулка, съединителни колена, топлоустойчив уплътнител, азбестов шнур, тръби с нужния диаметър, скоби за закрепване на тръби или заваряване за свързване на всички компоненти в единна конструкция на комина.
Всичко това трябва навреме да закупите, когато всички измервания бъдат направени. Наличието на необходимите материали ще ви позволи да пристъпите към етапа на монтаж на комина за печката.

Още предстои предварително да решите къде точно тръбата ще излиза навън.
- през прозорец;
- през стена;
- през таван.
От това ще зависи къде трябва да се направи отвор. Най-често тръбата се пуска през стена или таван. За да се осигури безопасност, на това място трябва да се купи специален проходен възел – втулка. Тя е изработена от топлоустойчив материал, който предпазва от пожар.

Етап #3 – монтаж на всички съставни части на конструкцията
Когато става въпрос за печка, която работи на открито, тогава е важно да се вземе тръба с нужния диаметър, съответстващ на изхода, излизащ от печката.
Коминната тръба трябва да се постави върху изхода. Това е важно, защото ако се вкара в изхода, димът може да прониква в мястото на съединението. Повече нищо няма да се налага да се монтира – печката може да се използва за приготвяне или затопляне на храна.
Ако става въпрос за обустройство на комин в помощно помещение, гараж или оранжерия, тогава редът на извършване на работата ще бъде по-сложен. Първо трябва да се вземе отрязък от тръба и да се фиксира внимателно върху отвора/изхода на печката. Важно е именно да се постави тръбата върху този изход.
След това трябва да се удължи тръбопроводът, като се използва коляно. Целта – да се достигне стена/таванна преграда. Тук вече чака проходната втулка, през която ще премине коминът.

След това тръбопроводът излиза в подпокривното пространство и на покрива или през стената навън. Тук е важно външната тръба да бъде изолирана. Също така, когато тръбата излиза навън, трябва да се предвиди отвеждане на конденза. За това се поставя тройник и се прави ревизионен отвор, за да се улесни почистването на комина.
Важно е всички съединения да се фиксират надеждно, да се спази разстоянието до стени и други предмети, които могат лесно да се запалят.
Използването на флеш-мастер за обустройство и уплътняване на прохода на димната тръба през покрива значително улеснява и ускорява извършването на работите:
Етап #4 – проверка на системата
Когато всички компоненти на димоотвода са сглобени и здраво свързани помежду си, може да се пристъпи към заключителния етап – монтиране на капака и проверка на работоспособността на конструкцията.
Така например, от печката-буржоуйка по време на горенето на горивото могат да излитат искри.

Като искрогасител може да се използва мрежа с малки клетки, чийто размер е до 5 мм. Това е особено актуално, ако покривът или близките постройки са изпълнени от лесно запалими материали.
Ако пък няма опасност от възникване на пожар, то може да се мине с обикновен капак, който се поставя на края на димоотвода и се фиксира там със скоба или се закрепва внимателно с нитове.
За да се усили тягата, може да се използва дефлектор, като се избере един от вариантите, предлагани на пазара, или като се направи ръчно. Предлагаме да се запознаете с подробната инструкция за самостоятелно изработване на дефлектор за димоотвод.

Когато капакът е монтиран, може да се пристъпи към проверка на работоспособността на цялата димоотводна конструкция. За целта трябва да се зареди гориво, да се запали и да се види как ще гори и как ще излиза димът.
Ако той започне да се процежда през някое съединение, значи там не е херметично. Предстои да се реши този проблем, като се използва топлоустойчив уплътнител или заваряване.

Особености на поддръжката на комина
Коминът на печката се нуждае от обслужване – оглед на външното състояние на конструкцията и почистване на вътрешното пространство на тръбата. Честотата на обслужване зависи изцяло от материала.
Ако това е азбестоциментов комин – той трябва да се почиства по-често. Всичко се дължи на грапавата вътрешна повърхност на тръбата, където саждите се натрупват с двойна сила.
Също така, азбестовият комин, ако е инсталиран за отвеждане на дима от печката, скоро може да се покрие с петна или дори да се разкъса по време на експлоатация. Това ще доведе до допълнителни разходи – ще се наложи подмяна на тръбата на комина.

За металния комин честотата на почистване на тръбата средно е веднъж годишно. Също така е важно да се извършва оглед на външното състояние на материала – напълно възможно е някои участъци да изгорят.
За да премахнете саждите от металната тръба, можете:
- изгорете трепетликови дърва;
- обработете изгаряните цепеници със специален химически състав, който лесно може да се купи;
- изработете кука за деликатно отстраняване на сажди.
Съставите за премахване на сажди се отличават с лекота на използване. Те не изискват специални умения – достатъчно е да обработите дървата с препарата от пакетчето и да запалите печката както обикновено. Продуктите на горене няма да съдържат вредни за здравето примеси. Това е безопасен начин за почистване на металната тръба.

В металната тръба, отвеждаща дима, саждите най-често се натрупват в участъка, който минава хоризонтално.
Опитни потребители на такива комини са намерили удобно решение – да пробият малък отвор и да изградят кукообразна конструкция за отстраняване на сажди. С това приспособление стените на тръбата няма да бъдат повредени, а ще е възможно да се почисти натрупалата се сажди.

Щателният оглед на външното състояние на комина ще позволи навременно диагностициране на необходимостта от подмяна на даден участък. Не бива да пренебрегвате тази мярка – защото през дупките в комина димът ще прониква в помещението, а по-нататъшната експлоатация на отоплителния уред ще стане невъзможна.
Редовното почистване на вътрешните стени от сажди ще помогне да се удължи експлоатационният живот на димоотводния тръбопровод. Освен това тягата винаги ще бъде на нужното ниво, което се отразява положително на ефективността на работа на буржуйката.
На нашия сайт има и други статии, съдържащи подробна информация за най-добрите методи за почистване на комина и препоръки за избор на препарат за почистване. Предлагаме Ви да се запознаете с тях:
- Как се извършва почистване на димопровода от сажди: как правилно да почистите димния канал
- Средства за почистване на комини: с какво най-добре да прочистите комина от сажди
- Полено «Трубочист» за почистване на комини: състав на продукта и правила за прилагане + отзиви на собственици
Изводи и полезно видео по темата
Тънкостите на самостоятелния монтаж на коминна конструкция са показани във видео клип:
Ако тягата в комина е твърде силна, можете да направите приспособление за нейното регулиране. Как да направите това е показано във видео:
Неопитните майстори често допускат грешки при монтажа на комина. За най-често срещаните проблеми разказва видео клип:
Ако има проблем с излизането на дим в помещението, той може да се реши бързо и лесно. Във видеото е демонстрирано как да направите това:
За обслужване на метален комин на буржуйка може да се използва прост метод за деликатно физическо почистване:
Да се направи комин за буржуйка не е трудно, ако подходите отговорно към задачата и правите всичко както трябва. Само в такъв случай компактната печка ще служи дълго време, без да изисква допълнително внимание към себе си.
Освен това качеството на нейната работа постоянно ще радва, най-важното е своевременно да се извършва почистването на комина от сажди и други продукти на горенето.
Вие ползвате ли буржуйка, оборудвана с домашен комин? Споделете своя опит от монтажа и снимки на готовия комин в блока за коментари. Разкажете какъв материал сте използвали за коминната тръба и колко трудна се оказа за Вас задачата по изработването на комина.

До самия покрив трябва да вземете тръба от неръждаема стомана с дебелина 1 мм с качествен заваръчен шев, за да не изгори след месец, защото температурите на изхода са доста високи. Освен това, за да не излиза цялата топлина, както се казва, в тръбата, трябва да изолирате външния комин. Е, тук вече можете и сами да изолирате, или да си купите изолиран – макар че това удоволствие не е от евтините. С височината на комина също е по-добре да не пестите, защото тягата зависи именно от тази височина. Материалът на коминната тръба (тази, която е навън) – също желателно е неръждаема стомана, може и 0,5 мм, най-важното – не поцинкована. Много хора поставят азбестови тръби. Но аз считам, че е по-добре метал.
Що се отнася до тухления комин, той е най-евтиният, най-надеждният и най-издръжливият за разлика от металния, който много бързо обраства със сажди и смола. Ако става въпрос за азбестова тръба, тя може да се постави само на прехода през покрива там, където димът има температура под 200 градуса, иначе от нагряването тя ще експлодира.
Комин от неръждаема стомана с дебелина 0.5 мм се използва само при газово отопление, тъй като температурата на изходящите газове е около 110 градуса, а при печките на изхода на шибъра на печката може да бъде над 350 градуса. Затова дебелината на тръбата от неръждаема стомана трябва да бъде не по-малко от 0.8 мм, а по-добре 1 мм, а след това може да се премине през метър на 0.8 мм и през тавана да се постави сандвич.
Буржуйката в момента – е дело на гаражи и някакви стопански постройки. Изключения има, но рядко. Често ли сте виждали тухлени комини в гаражите? Тук е по-важно той да бъде разглобяем, което значително улеснява почистването, което периодически е необходимо. Така че металният ще подхожда най-добре.