Монтаж на електрическо табло със собствени ръце: актуални схеми + подробна инструкция за сглобяване

Познанията по основи на монтажа на електрообзавеждане трябва да притежават не само квалифицирани електротехници. С основните положения за сглобяване и експлоатация на електрическата кутия, която контролира подаването на енергия към всички консуматори в апартамента, е добре да се запознаят и собствениците на жилище.

Знаейки как и в каква последователност става разпределението на електрическото табло, дори и далечен от електромонтажните работи собственик на апартамент или къща ще може бързо да реагира на неизправност в системата – да извика електротехник или да реши проблема сам.

Предназначение на електрическото табло

Външно изделията, в които е инсталирано защитно и измервателно оборудване, изглеждат различно. Това може да бъде компактна пластмасова кутийка с тонирано стъкло, поставена в коридора, или голям метален шкаф, вграден в стената на етажната площадка.

Става дума за електрическото табло, което задължително присъства в жилищни сгради, офис сгради, производствени помещения – навсякъде, където са положени захранващи линии.

Електрическите табла, в зависимост от мястото на инсталиране и предназначението, могат да бъдат разпределителни, групови, измервателно-разпределителни. Например, кутията с електромер се нарича измервателно-разпределителна, а шкафът в коридора, в който са разположени само автоматични прекъсвачи, е групов.

Възможните места за монтаж са посочени в нормативната документация, но до голяма степен зависят от предназначението на таблото. Например, за частни къщи един от електрическите табла, с електромер и входно устройство, обикновено се инсталират на открито, на стълб или фасада.

Функции на таблата:

• приемане на електроенергия от централната магистрала – силова линия, доведена до къщата;
• разпределение на енергията по групи консуматори или отделни линии;
• защита на електропреносната мрежа от високи натоварвания и къси съединения в веригата;
• отчитане на качеството и стабилизиране на електроенергията;
• защита на потребителите на електропреносната мрежа от токов удар.

По-просто казано, от правилното сглобяване на електрическото табло ще зависи непрекъснатостта на пренос на електроенергия в къщата, безопасността на всички обитатели, както и запазването на имуществото.

Изготвяне на схема на разпределение

Може да се изчислят размерите на апартаментното или уличното табло и да се определи изборът на защитни устройства едва след съставяне на принципна или монтажна схема на енергозахранването на къщата.

Основното е да се посочат всички електроуреди, осветително оборудване и електромонтажни устройства, както и тяхната мощност, напрежение и сила на тока.

План за разположение на електрооборудването – примерна схема, по която лесно могат да се изчислят и подберат компонентите на електротаблото. За удобство е посочено разположението на мебелите, както и височината на монтаж.

След подготовката на монтажната схема е необходимо да се разделят всички контури на отделни групи.

За целта трябва да се спазват принципите:

В момента се произвежда много мощна техника, затова не бива да се разчита на универсални съвети, по-добре е предварително да се проучат изискванията за монтаж. Например, за някои фурни сечението на проводника трябва да бъде не по-малко от 4 mm², а за бойлери – дори 6 mm². Съответно, ще са необходими автомати за 20 или 32 A.

С оглед на гореспоменатото се съставя схема за сглобяване на електротаблото.

Образец на схема, на която са посочени всички електромонтажни устройства. Част от автоматите са свързани към УЗО. На входа – входен 3-полюсен автомат, а след електромера е монтиран дифавтомат.

Монтажът на УЗО е задължителен, тъй като без него защитата на контактните линии се счита за непълноценна. Същото може да се каже и за отделните силови контури за мощна техника – за всеки уред е необходимо свое защитно устройство.

Номинали на оборудването: номинален ток – с една степен по-голям от този на свързания автомат, диференциален ток на задействане – 30 mA.

Всички контури, които се отнасят към санитарния възел или банята, се свързват с УЗО с диференциален ток 10 mA. Тук могат да се включат отделните линии за топъл под, пералня, контакти, душ-кабина.

Избор на електромонтажно оборудване

Преди началото на монтажа трябва да се купи самият електротабло и всички електромонтажни инсталации и устройства, които ще съставляват неговото съдържание. Трябва да се има предвид, че всеки предмет заема определен брой монтажни места на DIN-шина – метална планка с ширина 3,5 cm. В една кутия може да се разполагат както една, така и няколко DIN-шини.

Под едно „монтажно място“ се разбира отрязък от профила с дължина 1,75 cm – модул. В паспорта на електротаблото задължително се посочва за колко модула е предназначено.

На една DIN-шина са фиксирани три устройства: първите две заемат по 3 модула, третото – един модул. Оставянето на празнини между разположените едно до друго устройства за икономия на място не се препоръчва.

Преди избора на табло трябва да се събере броят на всички модули, а след това към получената сума да се добавят няколко места, които може да са полезни в бъдеще. За пример, нека пресметнем каква кутия е необходима за едностайно жилище.

По схемата определяме колко модула заема всяко от техните устройства: 4-полюсен автомат на входа – 4 места, брояч – 6, АВДТ – 2 х 2, автомати – 4. В резултат се получават 18 модула.

За 18-20 места ще стане електротабло с 24 модула. Но ако жилището е голямо, а в бъдеще се планира закупуване на ново оборудване, монтаж на топъл под или ремонт със смяна на инсталацията, тогава е по-добре да се закупи кутия с 36 места.

Ако искате да опростите по-нататъшните работи, да направите защитата на мрежата максимална, а разположението на модулите удобно, опитайте се да изберете табло с пълна комплектация, а именно:

• сваляема рамка с DIN-шини;
• отвори за вход и държатели за закрепване на кабели;
• две шини, работна и защитна нула – с подставки и места за инсталиране;
• комплект крепежни елементи за монтаж;
• органайзери за проводници.

Таблата биват метални и пластмасови, вградени и стенни (навесни).

Нека разгледаме с какво се различават принципно.

Опитни електромонтажници препоръчват да се работи с един магазин. Предимствата на покупката от голям доставчик се състоят в големия асортимент от стоки и гаранцията за получаване на оригинална продукция, а не на фалшификат. Затова е по-добре и таблото, и останалата електромонтажна продукция да се закупуват на едно място.

Освен електромера и защитните устройства ще са необходими:

• гребенки за няколко полюса с крайни капачки – за свързване на модулите помежду им, опростяване на монтажа и икономия на място;
• 2-3 метра провод ПВ1 с напречно сечение, както на входния кабел, и с цветова маркировка на изолацията;
• нулеви шини или крос-модули за групови УЗО;
• хомути и стяги за организиране на проводниците;
• ограничители за DIN-шини;
• заглушки за маскиране на свободни места.

Ако финансовите възможности позволяват, по-добре е да се избира оборудване от един проверен производител – Hager, ABB, Legrand, Schneider Electric. Устройствата от една марка се монтират по-лесно, а и таблото ще изглежда много по-естетично.

Поетапна инструкция за монтаж и сглобяване

По нормите на ГОСТ и ПУЕ, таблата трябва да се разполагат в добре осветено, проветриво помещение, чието ниво на влажност не надвишава 60%. Височина на инсталация – не по-ниска от 1,4 м, разстояние до рамки, ъгли – не по-малко от 15 см. Наблизо не трябва да преминават газови тръби.

Монтирането на подвесно табло не е по-сложно от монтирането на лавица – конструкцията се държи на забити в стената дюбели. Затова ще разгледаме варианта за инсталация в бетонна или тухлена стена.

Етап 1 – монтаж на корпуса в стената

Преди инсталацията електробоксът трябва да е налице, за да могат да се уточнят неговите размери, а впоследствие да се използва корпусът за пробване.

Започваме с разчертаване – с помощта на ниво чертаем права линия, обозначаваща мястото, където ще се намира долната част на кутията. След това поставяме корпуса, очертаваме го с маркер по контура.

Слагаме защитна маска, вземаме ъглошлайф с диск 23 см, стенобор или друг мощен инструмент и правим срезове първо по обозначения контур, а след това и в центъра.

След това действаме с перфоратор – избиваме парчета бетон (или тухла) между срезовете. Внимателно изравняваме вътрешната повърхност на нишата, като използваме ръчно длето.

Пробваме дали корпусът влиза в нишата; ако всичко е наред, закрепваме към него монтажния комплект и го поставяме на място. Пробиваме отвори за дюбелите и извършваме закрепване с дюбел-гвоздеи.

Между корпуса на таблото и стената остава празнина – запълваме я с алабастър или алтернативна строителна смес, а впоследствие я маскираме с финишно покритие заедно с останалата повърхност на стената.

Етап 2 – въвеждане и оголване на кабели

В съвременните електробоксове са предвидени отвори за проводници. Те са разположени от различни страни, но не трябва да се използват всички. Нужните отвори се изчукват по перфорираните линии. Размерът им е стандартен – 16/20 мм, предназначен за въвеждане на гофрирана тръба, в която се поставят проводниците за изолация.

Ред на работа:

• избутваме плочите или сваляме заглушките;
• подрязваме гофрираната тръба на кабелите до стените на бокса;
• вкарваме вътре в корпуса на таблото захранващия кабел така, че да се окаже до закрепването на автоматичния прекъсвач за вход, тоест в горния ляв ъгъл;
• прилагаме кабела към ухото или друг крепежен елемент, фиксираме със стяжка;
• маркираме по изолацията или върху термоусадачната тръба.

Повтаряме всички действия с останалите кабели, водещи към консуматорите.

Приблизително така изглежда правилно организираният вход на кабелите в електротаблото: захранването отляво, линиите на апартаментната мрежа отдясно. За удобство при работа и сглобяване на модулите рамката е временно свалена.

Както е известно, всички кабели са защитени с двойна изолация. Горният слой за комутация на проводниците вътре в електротаблото няма да е необходим, затова трябва да се свали.

Но затова ще е необходима допълнителна маркировка на всеки проводник, тъй като след преплитането на жилата ще бъде трудно да се разбере коя линия накъде води. За маркировка използваме маскираща лента, върху която лесно се нанасят обозначенията.

За разделка на кабел, сваляне на външната изолация е по-добре да се използва специален нож с пета. За разлика от обикновения строителен нож, той много внимателно премахва полимерното покритие, оставяйки непокътнати вътрешните обвивки.

След разделката на кабелите таблото е готово за монтиране на вече сглобената рамка. Обикновено по време на сглобяването се извършват довършителни работи, за времето на които е по-добре да се покрие вътрешността на корпуса.

За целта използват или картонена заглушка, която идва в комплекта с таблото, или самостоятелно изрязан капак.

Етап 3 – сглобяване на модули върху рамка

За работа ще са необходими шлицови и кръстати отвертки, стрипер, кръгли клещи, плоски клещи, резачки, ножовка, строителен нож, отвертка-шуруповерт, тестер.

Компоновката на модулите се извършва по линейна или групова схема:

• линейна – първо се поставят УЗО и дифавтомати, след това устройства АВ;
• групова – първо УЗО/дифавтомат, след това свързаните с него автомати, отново УЗО и т.н.

С различията в устройството и принципите на действие на УЗО и дифавтоматите ще Ви запознае следващата статия, която разглежда в детайли този непрост въпрос.

Първият вариант е по-лесен за монтаж, а вторият е по-удобен, когато трябва да се открие проблемът в мрежата. Трябва да се помни, че проводниците влизат отгоре и излизат отдолу. Сечението на проводниците вътре и извън кутията трябва да съвпада. Желателно е устройствата да се свързват с цели парчета проводници, а не с комбинирани от различни отрязъци.

Инструкция за сглобяване:

Рамката е сглобена, остава да се монтира в корпуса на електротаблото и да се извърши свързването към захранващия кабел и проводниците на потребителите.

Етап 4 – свързване на вериги и тест

Напълно готовата за експлоатация рамка трябва да се постави в навесен или вграден в стената корпус. Този етап се извършва едва след изсъхване на строителния разтвор, а още по-добре – след приключване на всички довършителни работи.

Продължаваме по плана:

1. Изключваме захранването на таблото, уведомяваме околните, за да не го включат случайно (устно или с табелка).
2. Премахваме защитния капак и попадналите вътре в корпуса отпадъци, отгъваме нагоре въведените в кутията проводници.
3. Поставяме сглобената рамка, закрепваме с самонарезни винтове.
4. Монтираме две шини – N и PE, като втората е по-добре да се фиксира там, където отиват проводниците, например отдолу.
5. Разпределяме проводниците по предназначение (отделно фазни, нулеви и земни), закрепваме групите с връзки.
6. Жълто-зелените проводници на земята насочваме към шината PE, оставяме малък запас, маркираме и свързваме.
7. Групите сини проводници на работния нул насочваме към шините на груповите УЗО, маркираме и свързваме.
8. Останалите сини проводници и нула на входния кабел подвеждаме към общата шина, маркираме и свързваме.
9. Фазните проводници насочваме към модулните устройства, като се стараем да ги вкараме от другата страна, срещуположна на нулевите кабели. Маркираме, свързваме към контактите на автоматичните прекъсвачи АВ и диференциални автомати.
10. Входния кабел подвеждаме към горните клеми на входния автомат, свързваме.

Свързването към шините е актуално, ако предварително не е извършено директно в рамката. След свързване на всички проводници със съответните клеми на шините или модулните устройства извършваме проверка, затягаме крепежните елементи.

Всички уреди на електротаблото преди пусконаладъчните работи трябва да са в изключено състояние. При това всички електромонтажни инсталации в апартамента – осветителни тела, битова техника, контакти – трябва да се приведат в режим на експлоатация.

Първа стъпка – тестване с мултиметър на показанията на входния апарат. След подаване на напрежение проверяваме наличието му, а след това съответствието на нулата и фазата.

Извършваме последователно свързване на автомати и УЗО, тестваме с помощта на специален бутон и отново включваме след изключване. Преминаваме към автоматите, проверяваме дали на входните клеми има напрежение. След това ги включваме и проверяваме напрежението вече на изхода.

На последно място проверяваме работата на отделените линии за мощна техника. Поредно включваме фурната, пералнята, климатика, следим за функционирането на уредите. Ако резултатът удовлетворява, окачваме вратичката и заключваме електротаблото.

Изводи и полезно видео по темата

Видео #1. Вариант за сглобяване на електротаблото:

Видео #2. Инструкция и препоръки за сглобяване на табло за 72 модула:

Може да сглобите електротаблото сами, но проверката на монтажа и свързването от квалифициран електромонтажник е задължителна. Без съответното заключение организацията, която снабдява дома с електроенергия, просто ще блокира линията.

Искате ли да разкажете за собствения си опит при извършване на електромонтажни работи? Разполагате ли с полезна информация, която би била от полза на самостоятелните начинаещи електротехници? Моля, пишете коментари в блока по-долу, публикувайте снимки и задавайте въпроси по темата на статията.