Схема за свързване на двуклавишен ключ за две крушки: особености на електромонтажа

Самостоятелното извършване на електромонтажни работи позволява да се спестят много пари и време. За да се извършат такива операции, е необходимо да се проучат техните особености, редът на изпълнение и т.н.

Точно с тези въпроси ще се занимаем в нашата статия, като разгледаме особеностите на извършване на електромонтажни работи. Информацията е представена под формата на инструкция стъпка по стъпка, снабдена с подробни снимки, на които е илюстриран поетапният процес на монтаж.

И въпреки че схемата на свързване на двубутонен ключ за две крушки първоначално може да изглежда сложна, след като се разбере принципът на функциониране на такова устройство, с монтажа ще се справи дори начинаещ електротехник.

Общи сведения за двубутонния ключ

Ключ от този тип се използва най-често за осветление в две съседни помещения или за управление на многорожков полилей. Първият вариант традиционно се прилага за отделен санитарен възел или за осветителни тела, инсталирани в различни стаи.

Ако и двете осветителни тела е удобно да се включват от една точка, по-разумно е да се инсталира едно устройство с два бутона, а не два еднакви еднобутонни ключа.

Ако се организира по този начин управлението на полилея, може да се регулира осветеността на помещението, като се включват само част от крушките или всички едновременно. Такава схема може да бъде полезна и в кухнята, например за включване на горното и долното осветление.

За не твърде опитен майстор може да не е лесно да разбере схемите и реда на свързване на ключа с два бутона. Но ако се разбере принципът и последователността на изпълнение на работите, то проблеми няма да възникнат.

Особености на монтажа на ключа

Да предположим, че нашата задача се състои в оборудването с електрическо окабеляване на новострой, до който още не се е докосвала ръката на електротехник. Нека разгледаме особеностите на извършване на електромонтажните работи по етапи.

Етап #1 — извършване на подготвителни работи

За начало следва да се подготвят необходимите инструменти и материали:

• еднополюсен автомат и УЗО;
• ключ с два бутона;
• разпределителна кутия;
• две осветителни тела;
• DIN – шина, за да се инсталират устройствата за защита на окабеляването и на обитателите;
• подходяща по размер и тип инсталационна кутия;
• електрокабел;
• изолирбанд;
• перфорирана лента за монтаж на кабела;
• крепежни елементи;
• отвертки, кръстови и плоски, или винтоверт с накрайници;
• индикатор за напрежение;
• нож, резачки, клещи и др.

Започват свързването с подготвителен етап. Първо трябва да се монтира разпределителната кутия, в която ще бъдат събрани и свързани всички проводници според схемата.

За да се защити веригата от повреди и претоварване, ще е необходим автоматичен прекъсвач, а за защита на обитателите на помещението от токови удари в случай на изтичане на ток ще е необходимо УЗО (диференциален прекъсвач). Тези устройства трябва да се монтират в разпределителното табло на къщата или апартамента, където са предвидени подходящи места за тях.

Схемата на свързване на двоен ключ ще помогне да се осъществи правилното свързване на всички елементи и проводници. Разбирането на принципите значително ще улесни монтажа.

Ако по някакви причини такъв монтаж е невъзможен, УЗО и автоматичният прекъсвач се монтират на монтажна шина, закрепена директно на стената. След това трябва да се постави инсталационната кутия за ключа.

Инсталационната кутия трябва да се избере в зависимост от материала на стената: за бетон или гипсокартон. Устройствата за бетон се използват и на други подобни основи: за тухли, газо- и пенобетон, керамзитови блокове и др. В стената се прави отвор с нужния размер, а след това се фиксира кутията с гипсов или циментов разтвор.

Монтажът трябва да започне с монтирането на защитни устройства (обикновено в таблото), разпределителна кутия и инсталационна кутия за ключа.

Етап #2 — избор и инсталиране на подходящ подконтактник

За работи върху гипсокартон се използват други модели и начини на монтаж на инсталационни кутии. Те са снабдени с разпъващи елементи, които позволяват фиксиране на устройството в отвора. Същите инсталационни кутии се използват за монтаж на стена с облицовка от ПДЧ, шперплат и др.

Сега може да се започне полагането на проводниците. В съответствие с изготвената схема трябва да се направи маркировка и да се изкопаят канали, ако е планирано скрито полагане на кабела.

За свързване на ключа в инсталационната кутия трябва да се оставят около 10 см проводник. Жилите трябва да се оголят от изолацията на 10 мм.

Инсталационните кутии, предназначени за монтаж върху бетон, се монтират в отвора и се фиксират с гипсов или друг подходящ свързващ разтвор.

При избора на подложка за ключ, трябва да обърнете внимание на този нюанс. Новите модели на такива устройства са изработени от пластмаса, имат диагонал 67 mm. Старите, обикновено метални, аналози са малко по-големи, имат диагонал 70 mm. Тази малка разлика може да бъде решаваща.

Съвременните двуключови ключове отлично пасват на 67-милиметровите подложки. Механизмът може да се фиксира вътре с помощта на разпорни крачета или с винтове.

При метални модели трите допълнителни милиметра могат силно да затруднят монтажа на ключа, тъй като дължината на разпорните крачета, които обикновено са отстрани на механизма, може да не е достатъчна за надеждното му закрепване.

За монтаж в фалшива стена от гипскартон или друг лек материал трябва да се вземат подложки, които се закрепват с помощта на разпорни приспособления.

Ако монтажът се извършва в подложка от нов тип, освен разпорките трябва да се използва по-надежден начин на закрепване с винтове, за които на металната рамка на ключа има отвори. Преди започване на работа трябва да се уверите, че по комуникациите няма напрежение.

Етап #3 — тънкости при работа с проводници

За двуключов ключ трябва да се вземе трижилен проводник, който е допълнен със заземителна жила. Такива кабели имат двойна изолация: вътрешна, за всяка отделна жила, и външна, за целия кабел.

Първо захранващият кабел се подвежда към защитните устройства, след което се прокарва линия от защитното устройство до разпределителната кутия.

От разпределителната кутия трябва да излизат четири проводника: към УЗО и автомат, към ключа, и още два – към два осветителни тела.

От кутията проводникът се води до подложката, а след това още две линии – към осветителните тела. В разпределителната кутия трябва да се оставят краища около 150 mm, а за подложката е достатъчен запас от 100 mm.

Сега трябва да се монтират УЗО и автомат. Номиналът на защитните устройства се определя отделно за всеки конкретен случай в зависимост от мощността на осветлението.

Най-често в апартаменти се монтира УЗО на два полюса за изключване при необходимост на две отделни линии, на входа на всяка от тях се поставя еднополюсен автомат. И двете линии при незначително енергопотребление могат да се свържат за защита към еднополюсно УЗО, след което в веригата се включва по един еднополюсен автомат за защита на окабеляването.

След това трябва да се извърши свързване на отделните отсечки от кабела в обща мрежа. За целта трябва да се снеме слоят външна изолация. Обикновено се започва с проводника, водещ към разпределителната кутия от защитните устройства, след което се освобождават от изолация отделните жили.

Под изолацията се намират три проводника, изолацията на които се различава по цвят.

Вътрешната изолация на трижилния проводник се различава по цвят за всяка жила: за фаза, нула и заземяване. Трябва стриктно да се спазва тази маркировка.

Едната жила е предназначена за нула, втората – за заземяване, третата – за фаза. Трябва да се запомни проводникът от кой цвят е за всяка функция.

Преди свързването краищата внимателно се освобождават от изолация. При това трябва да се провери дали цветовата маркировка на жилите, свързани към автомата, съвпада с тези, които излизат от него. Ако нулевият проводник минава отгоре от дясната страна, то и отдолу трябва да бъде отдясно.

Заземяване за осветителните уреди не винаги е предвидено в стандартните квартирни схеми. В този случай третият проводник остава неизползван.

Ако обаче контурът за заземяване е налице, следва да го свържете, за да се защити допълнително осветлението от евентуални аварии. Този контур се свързва към съответните контакти на осветителните уреди. При новите модели осветителни тела обикновено има контакти за заземяване.

Такава предпазна мярка при свързване на двуклавишния превключвател за две крушки е задължителна, ако осветлението се инсталира в баня или друго помещение с висока влажност. Жилите за заземяване, които не са били използвани, следва да се изолират и да се поставят така, че да не пречат на извършването на по-нататъшни монтажни работи.

Етап #4 — инсталиране и свързване на ключа

Отвън стандартният модел превключвател се състои от два бутона и декоративна рамка, макар че дизайнът може да се различава. Зад тях се намира работният механизъм. За да го отворите, трябва да свалите бутоните. За целта всеки от тях се подкопава с отвертка и се отделя. Някои производители правят по краищата на бутоните малки издатъци, за да улеснят процеса на разглобяване на устройството.

След като бутоните са свалени, трябва да се премахне декоративната рамка. За целта следва да се развие крепежът или да се отворят фиксаторите. Контактите на уреда могат да се различават в зависимост от модела. Обикновено са винтови или самозатягащи се. Сега можете да извършите свързването и инсталирането на превключвателя.

Освен разпорните лапи за фиксиране на превключвателя в подрозетника се използват винтове. Първо трябва да се изравни положението на устройството с помощта на нивелир.

След премахване на външния слой изолация от всяка жила трябва да се отстранят приблизително по 10 mm от изолационното покритие – да се оголи. Предварително си струва да се проучат особеностите на конструкцията на устройството, като се обърне внимание на типа на контактите. Превключвателят трябва да се обърне с обратната страна и да се разгледа.

Тук обикновено има схема, с помощта на която можете правилно да извършите свързването. Ако уредът не разполага с подобна информация, трябва да я потърсите в инструкцията или да използвате уреди, за да определите кой контакт е предназначен за вход на фазата и кои два са изходи.

Липсата на необходимата маркировка – рядък случай, характерен за някои стари модели ключове още от съветски времена или за евтини устройства с ниско качество, произведени в Китай. Понякога помага простата логика: входът и изходът почти винаги са разположени на противоположни страни. Входът е само един, а изходите в такива ключове винаги са два.

Входът и изходът за контактите обикновено са разположени на противоположни страни. Входът на фазата е обозначен като L, а свързването на изходящите контакти – със стрелки

Обикновено с буквата L се обозначава мястото за свързване на входа на фазовия проводник, а със стрелките на противоположната страна – мястото за присъединяване на проводниците, отговорни за работата на отделния бутон.

Жилата, която най-често е покрита с бяла изолация, трябва да се присъедини към входа на фазата, а останалите две жили, които на снимката са със синьо и жълто-зелено, към съответните гнезда. След като всички контакти са свързани, трябва да завъртите устройството и да го инсталирате в подконтактната кутия.

При моделите със самозатягащи контакти свързването се извършва изключително просто. Оголеният край на проводника просто трябва да се вмъкне в мястото за свързване. Там е монтирана скоба, която автоматично фиксира съединението с пружина. По този начин се свързват и трите проводника.

Трябва внимателно да следите цветовата маркировка на отделните жили. След като са вмъкнати в гнездата, трябва леко да ги дръпнете назад, за да се уверите, че връзката е надеждна. Ако е необходимо да извадите фиксираните жили от затягащите контакти, тогава съединението трябва да се изключи.

За целта до всяка скоба са предвидени бутони, те може да са разположени на стените на устройството. При натискане на бутона скобата се отваря и проводникът може лесно да бъде изваден. При ключове с винтови фиксатори на контактите обозначението на входа и изхода за проводниците често липсва.

Обикновено отгоре е разположен входът на фазата, а отдолу – два изхода. В конструкцията на такива устройства има пластина, към която са присъединени подвижните изходни контакти, тяхното предназначение е очевидно. За да фиксирате контактите в такова устройство, трябва да развиете затягащия винт, да вмъкнете в отвора оголения край на проводника и след това да завиете обратно крепежния елемент.

Отляво стрелките сочат към винтовете на изходните контакти на двоен ключ, отдясно – към винтовете, които регулират положението на разпорните лапички за монтаж на устройството в подконтактната кутия.

При това трябва да се проследи, че краят на изолацията не попада в мястото на затягане. Още два винта в такива устройства служат за фиксиране на притискащите разпорни лапи. Те се отвинтват, за да се завърши монтажът на ключа в монтажната кутия. Сега може да се пристъпи към свързване на осветителните тела.

Етап #5 — завършване на монтажните работи

Трябва да се вземе проводник с подходяща дължина и да се положи в подготвения канал или на стената/тавана според маркировката. Трябва да се оголи жилото и да се свърже към нужния контакт. Ако за това се използва стандартен пластмасов клеморед, то е достатъчно да се оголят 5 mm от проводника.

По същия начин се подава захранване и към второто осветително тяло. Неизползваните тук заземителни проводници трябва да се изолират. Сега трябва да се вземе захранващият проводник, който ще свърже разпределителната кутия и проводника, идващ от разпределителната кутия към ключа. Краищата на тези проводници трябва да се освободят от външната изолация.

Ако заземителните проводници (тук те са с жълт цвят) не се използват, те трябва да се изолират и приберат по време на монтажа

Свързването на отделните жила в разпределителната кутия може да се извърши чрез метод на усукване, това е прост, но не най-безопасен вариант

Жилата се оголват приблизително на 40 mm. След това трябва да се свържат в усукване два фазови проводника. Препоръчва се движенията да се извършват по посока на часовниковата стрелка.

Усукването първо може да се извърши на ръка, но след това трябва да се укрепят съединението с помощта на клещи. Трябва да се оставят само 5-7 навивки на усукването, излишъкът се отстранява с резачки.

Този начин на свързване на електроинсталациите се счита за остарял и дори е забранен в ПУЕ т. 2.1.21.

Професионалистите препоръчват да се използват за монтаж на електропроводниците следните методи:

• поява;
• заваряване;
• кримпване;
• съединители с притискане (винтове, клеми и др.)

Особеностите на популярните и надеждни начини за свързване на проводници разгледахме в следващата статия.

Ако заземителното жило на този етап не е използвано, препоръчва се отново да се погрижите за неговата изолация. Сега трябва да се очисти от външното и вътрешното покритие краят на фазовия проводник, водещ към осветителното тяло. Той трябва да се свърже с един от проводниците, които излизат от ключа.

Точно така трябва да се постъпи с фазовия проводник, който води от второто осветително тяло, той се свързва с второто жило, излизащо от ключа.

Отново трябва да се изолират всички неизползвани заземителни жила и да се поставят в разпределителната кутия. Ако заземяването е предвидено, съответните проводници трябва да се свържат последователно. Остава да се извърши свързването на нулевите жила: едно от захранващия проводник и още две от осветителните тела. Те просто се усукват помежду си.

Етап #6 — проверка на работоспособността на схемата

Сега остава да се завинтят крушките в цоклите на осветителните тела и да се провери работата на схемата.

След завършване на монтажа схемата за свързване на двоен ключ ще изглежда приблизително така. На този етап трябва да извършите проверка: включете УЗО и автоматичния прекъсвач, а след това бутоните – последователно и заедно. След проверката на защитното устройство трябва да го изключите.

Първо включете УЗО и автоматичния прекъсвач. След това последователно проверете работата на всеки бутон на ключа, а след това включете и изключете двата осветителя едновременно.

Ако всичко е изпълнено правилно, лампите ще светнат и ще угаснат в съответствие с положението на бутоните на ключа.

След това трябва да изключите защитните устройства и да изолирате всички места на свързване, и да завършите монтажа на двуклавишен ключ, като поставите декоративната рамка.

Изводи и полезно видео по темата

Илюстративният процес на монтаж на двуклавишен ключ можете да видите тук:

Всъщност извършването на свързването на такова устройство не е сложно, трябва само да се ориентирате в реда на всички операции и да спазвате изискванията за безопасност. По-добре и по-лесно е да използвате съвременни уреди и материали, тъй като те са по-лесни за монтаж и се съчетават по-добре помежду си.

Искате ли да уточните неясни моменти относно монтажа на ключа, които не сме осветили достатъчно подробно в тази статия? Или желаете да допълните изложения по-горе материал с ценни забележки/съвети, изхождайки от личен опит? Пишете, моля, своите въпроси в блока за коментари, изразявайте мнението си, добавяйте полезни препоръки.